Искаше му се да строши статуетката в главата на Брайън.
— Копеле — изсъска той.
— Заслужавам го — трепна Брайън. — Очите му влажно блестяха на светлината на фенера. — Не исках да го направя. Краков ме накара. Ти знаеш твърде много. Той смяташе, че е твърде опасно да обикаляш наоколо след всичко, което се случи.
— Ще те убия.
— Още когато те видях, усетих, че искаш да взривиш Краков по време на конференцията. Нямаш достатъчно експлозив и за двама ни — добави тъжно той. — Как щеше да ме ликвидираш? Може би с нож в гърба, Ханс? Сетих се, че си много добър с ножа.
Брайън не знаеше за експлозива в тунела. Въобразяваше си, че е спипал Ханс, преди да успее да влезе в склада. Обзе го свирепо задоволство. Той щеше да умре, но Брайън ще го последва.
— Може би щях да ти пратя няколко куршума в корема — както ти на мен.
— Казах ти, че беше неизбежно. — Брайън внимателно отмести една светла къдрица от челото на Ханс. — Изглеждаш като стригана овца. Какво си направил с прекрасната си коса?
Ханс дръпна главата си от ръката на Брайън и мълчаливо го загледа. Ръката увисна във въздуха.
— Ти ме мразиш, но аз не те обвинявам. Вече ти казах, че Краков е виновен. За бога, мразя го, защото ме накара да ти причиня всичко това.
— Сигурно.
— Така е. Как да те убедя? Ти си ми като роден син. — Брайън уморено поклати глава. — Горе на хълма ти протегнах ръка, когато трябваше да те убия. Това за нищо ли не го броиш?
— Защо не ме уби?
— Защото си ми скъп.
Ханс подигравателно изсумтя.
— Търсихте из целия Париж.
— За да си свършиш работата ли?
— За да изкупя греха си. И ето че сега мога да го направя. Ще заминем заедно. Спомняш ли си плановете, които крояхме? Всичко ще стане както преди.
Брайън мисли, че още може да ме баламосва — учудено установи Ханс. И то след всичко, което това копеле му беше причинило!
Вероятно Брайън целеше нещо. Ако Ханс играе добре, може да отърве кожата.
Ханс спусна клепачи, за да скрие очите си.
— Какво става с Краков?
— Никога не съм вярвал, че този самохвалко наистина ще доведе нещата до край. Ще вземем плячката и ще отплуваме за Южна Америка. — Брайън замълча за момент. — Краков, естествено, ще се противопостави. Затова имам нужда от помощта ти. За теб ще бъде удоволствие. В края на краищата той е виновен за всичките ти страдания. Можеш да използваш експлозива си, но ще усъвършенстваме плана ти. Позволи ми да ти помогна.
Едва сега Ханс схвана идеята. Брайън също искаше да се отърве от Краков, но Ханс трябваше да свърши мръсната работа.
— Ще ти докажа колко съжалявам, че ти причиних болка — каза меко Брайън. — Само ми дай шанс.
Той искаше възможност да го използва и после отново да го намушка в гърба. Ханс се помъчи да скрие яростта и омразата, които се надигаха в него. Този път той щеше да използва Брайън. Щеше да го остави да урежда смъртта на Краков, а после да види как се пръсва на хиляди кървави парчета заедно с безценните си картини и статуи.
Лицето на Брайън изразяваше единствено внимание и привързаност, когато протегна ръка и докосна тази на Ханс.
— Ще ми позволиш ли да направя това за теб?
Този път Ханс се насили да не се отдръпне.
— Не зная дали ще мога — каза той.
— Но ще опиташ, нали?
Ханс повдигна клепачи и прикова поглед в очите на Брайън.
— Да, Брайън, ще опитам — отвърна той с ангелска усмивка.
Глава деветнадесета
Голдбаум се обади на следващата сутрин.
— Гризу не е химично вещество, а газ. Може би затова след него е имало въпросителна.
— А натрий Г?
— Това е решението на въпроса. Гризу е рудничен газ, в който не гори пламък, защото има много въглероден двуокис. Вероятно е съкратено от „газ“. Има специални газови лампи с натрий, които ми миньорите използват, тъй като светлината им е много силна и няма опасност от експлозии в мините.
— Значи миньори — Алекс се дръпна назад в стола си. — О, боже!
— Сети ли се за нещо?
— Естествено. — Алекс затвори телефона и се обърна към Кейтлин. — Аз съм такъв идиот! Толкова бях погълнат от къщата, която Ледфорд е купил, че го оставих да се промъкне незабелязан.
— Какво?
— Откакто Голдбаум ми каза, че Ледфорд е ходил в Турция, нещо все ме тормозеше. Той е посетил няколко града на Дарданелите, после е отишъл в Истанбул и е купил къщата на „Улицата на ятаганите“. Аз се полъгах по нея, а трябваше да се досетя, че става дума за Труве. Там е започнало всичко. В Троя.
След като отминаха пристанището на Канакъл, Алекс продължи успоредно на брега през красиви плодородни земи, покрай малки хотели, плажове и къмпинги. На около двадесет и пет километра от главния път имаше отклонение и табела „Труве 5 км“.