Той я умоляваше горещо, един факт, който я изпълни с почуда. Движеше се с бясна, сляпа чувственост, вземаше и даваше, а напук на всичко горещо я умоляваше да му подари пълнотата си.
— Дай… ми… — Думите й бяха изречени шепнешком, когато бедрата й обвиха още по-здраво хълбоците му. — Дай! — Тя се изопна насреща му, когато наслаждението се изля в нея — болезнено и насилствено.
Той отново я притегли към себе си и се отдаде на върховната наслада.
Люлееше я напред и назад, дишаше на къси пресекулки и й шепнеше любовни думи в ухото. Устните му се движеха томително по бузите й чак до крайчеца на устата й.
— Санчия, не ти ли го казах? Трябва да го правим. Как бихме могли да живеем без тази наслада.
В момента тя наистина не можеше да си представи как би живяла без нея. Тя беше част от Лион. Той беше част от нея. Наслада… Обладание… Страст… Нищо никога не й беше изглеждало по-естествено от това да усеща Лион вътре в себе си, да чувства ръцете му, които галят голия й гръб, да долавя вкуса на устните му върху своите.
Той вдигна глава.
— Благодаря ти, cara. — Гласът му като че ли звучеше съвсем сериозно.
Тя притисна бузата си към космите върху гърдите му, докато пръстите му се рееха из косите й.
— Защо не казваш нищо?
— Не знам какво да кажа. Аз съм толкова изпълнена от… — Тя прекъсна мисълта си, когато усети, че Лион се задави от смях и осъзна неволната двусмисленост на думите си. — Е, това също.
Той помръдна лениво под нея.
— Заблуждаваш се, ако мислиш, че вече те напускам. Прекалено дълго чаках, за да вляза в това пристаните. Ще те напусна отново едва тогава, когато и двамата се наситим. — Отмести я малко от себе си, за да й се усмихне с любов. — Мисля, че тази игра ти говори много повече от шаха. Искаш ли да разиграем някое друго начало? Съществуват още много стратегии, които си струва да се опитат.
— Все още не. Съвсем не проумявам как стигнах до това положение.
— Аз обаче знам. — Ръцете му обхванаха гърдите и. — И vino няма пръст в това. Аз те съблазних. Струва ми се, че постъпих добре, като се има предвид, че никога преди не съм се опитвал да примамя жена в леглото си. Природата ми в повечето случаи е прекалено нетърпелива, за да съблазнявам. Сигурно нямаше и да успея, ако и ти не ме желаеше толкова силно, както и аз. — Ръката му се плъзна върху корема й. — Мислиш ли, че е възможно да съм заченал дете? — Той се засмя сдържано. — Усещаш ли как отново се възбуждам? Само мисълта, че детето ми в тебе би могло… — Той спря да говори, когато усети как тя се вцепени. — Санчия?
— Не помислих за дете. Аз имах… — Обзе я паника. — Как можах да съм толкова глупава? — Тя искаше да се отскубне от него, ала той я държеше като в клещи. — Остави ме да си вървя, Лион.
— Не — възрази той бурно. — Ти искаш да си тук. — Той погали тялото й. — И ти искаш моето дете в себе си. Аз не използвах никакво насилие, а ти пое доброволно моето семе.
— Детето би било копеле, а аз блудница. Откакто съм се родила на този свят, водя онеправдан живот, а пък ти сега искаш от мен да обрека на несправедливост и детето си. — Тя отблъсна раменете му от себе си. — Не биваше да правя това. Не биваше да допускам, че ти…
— Нима не вярваш, че щях да се оженя за теб, ако можех? — Той обхвана раменете й с болезнена сила. — Трябва ли например да убия Бианка, за да те взема за жена?
Тя отвори ужасена очи.
— Не, не исках да кажа…
— Не мога да анулирам брака си. Бих го сторил, стига да можеше, Бог ми е свидетел. — Очите му мятаха светкавици. — Не мога да те направя моя жена. Мога да те направя само моя любима.
— Любима ли? Мигар говориш за любов?
— Трябва да е любов. Вече ти казах, че изпитвам към тебе някакво особено чувство. Какво друго би могло да бъде?
— Ти не си ми казвал нищо за любов.
— Думата трудно се отронва от устата ми. — Ръцете му се разтвориха и се кръстосаха върху раменете й. — Никога не съм изричал тази дума. — И после избухна неудържимо: — Никога не бях го изпитвал. И не мога да твърдя, че ми харесва. То въздейства така, че нещо се свива у мен и ми идва да троша.
— Това не звучи като любов.
Сприхавото изражение изчезна от лицето му, когато погледна надолу към нея.
— То събужда у мен обаче и желанието… да се грижа за теб, да те закрилям и браня. — Той бавно я отмести от себе си. — И желанието, освен удоволствие ти да изпитваш и нещо друго към мен. Знам, че мога да те възбуждам дотам, че да легнеш с мен, но… защо не казваш нищо?
— Объркана съм. Никога не съм очаквала от теб, че ще изречеш тези думи.
— И аз самият никога не съм очаквал, че някога ще ги кажа. — Той я погледна от упор. — Не изпитваш ли към мен никаква любов?