— И какво направи?
— Разчистих още един къс земя и разширих градината си. — Тя посочи с ръка мястото отляво на розовите храсти, където блестяха с красотата си тъмночервени рози. — Цели два месеца копах и рових земята като къртица от пукването на зората чак до залез-слънце и всеки път, когато забивах мотиката в земята, си казвах, че заравям сърцето му. Когато после през пролетта се върна вкъщи, ми призна колко бил щастлив, че съм намерила толкова нежно женско занимание, което да ме държи надалеч от мъжките работи.
Лоренцо се засмя високо и се отпусна на пейката до нея.
— Какъв глупак е бил този мъж!
Тя посочи с ръка грациозния мраморен водоскок в средата на градината.
— Марко нахвърли скиците на фонтана, когато беше на петнадесет години. Той беше… — Тя спря да говори и отпусна ръка в скута си. — Как става така, че съм тук вън и бърборя за цветя и водоскоци? Трябваше да предприема нещо. Лион е някъде там и…
— Моя скъпа Катерина, Лион беше дотам възпламенен, когато повлече със себе си Санчия, че онова, от което се боиш, сигурно вече е извършено. Той е страстен като майка си. Откъде идва прелестният звън, който току-що чух?
Тя погледна надолу към лявата си ръка.
— Ах, забравих да сваля една от гривните със звънчетата. — Когато я изтегли от китката си, тя отново звънна с кристалночист глас. Катерина държеше кожения пръстен в дългите си изящни и нервни пръсти и го въртеше разсеяно. — Бързо ли се предадох?
— Ти въобще не си се предала. Още утре ще кроиш планове и ще плетеш козни и интриги как наново да разделиш двамата.
— Да, обаче трябваше да предприема по-рано нещо. Не мога да разбера защо съм толкова нерешителна. Остарявам ли Лоренцо?
— Не, Катерина, никой не е по-млад от теб.
— Косите ми тук-там са побелели.
— Затова пък душата ти е от кремък.
— Струва ми се, че днес сутринта видях в огледалото една бръчка край устата си.
— Не може да бъде. Трябва да е било пукнатина в огледалото.
В началото тя премълча, а после се засмя с висок глас.
— Какви опашати лъжи ми разправяш, макар да твърдеше, че винаги си щял да казваш истината.
— Аз казах истината. Нима градината ти например е по-хубава само защото е цъфнала за пръв път преди тридесет години? — Той поклати глава. — Тя само се е променила, пораснала е и е достигнала зрялост. Наказвана е била от свирепи зими и от коравата ти десница и все пак всяка пролет се подмладявала. Ти си като градината си, Катерина. — Той хвърли поглед към широката, покрита с цветя площ. — Може би ти си тази градина.
Удивена, тя погледна към него, преди отново да заразглежда звънчетата в дланта си.
— Това аз наричам причудлив комплимент. Ти ме сравняваш не само с една-единствена роза, а и с цяла градина.
— И с благодатната земя, която я подхранва, и с острите тръни, които я пазят.
— Лоренцо, аз… — Тя поклати глава. — Аз ценя много нашето приятелство.
— Приятелството е нещо прекрасно.
— Толкова ми е приятно да седя с теб в градината.
— С мен няма нужда да водиш учтив разговор според етикета. Та аз съм само Лоренцо. Можеш просто да седиш и да се разтоварваш.
Тя кимна и погледна нагоре към нощното небе. Толкова много звезди, далечни, недосегаеми, които озаряваха със студения си блясък един свят обхванат от смут и безпокойство. Ала в тази градина не цареше нито смут, нито безпокойство. Съществуваха само Лоренцо, лунната светлина, уханието на розите и чистият като сребро звън на гривната със звънчетата, която бавно въртеше в ръката си.
— Трябва да замина — кача Санчия, едва пристъпила прага на покоите на Катерина на следващия ден. — Сега. Днес.
Катерина я удостои с хладен поглед и натопи гъшето перо в мастилницата от слонова кост.
— Не бях сигурна дали не си променила намерението си. Вчера изглеждаше така, сякаш въобще не бързаше да напускаш Лион.
Бузите на Санчия се обагриха в тъмночервено.
— Допуснах грешка. Та аз ви казах, че той ме… е, тъкмо затова трябва на всяка цена да се махна, преди отново да се случи. Вие ми казахте, че бихте могли да ме изведете тайно от града. Повече от седмица съм тук. Положително сте открили някаква възможност да избягам заедно е Пиеро.
Катерина кимна замислено.
— Вдругиден търговският керван на сеньор Каландо тръгва за Венеция. Той ще пренася вино от нашите лозя, ще наредя да извикат този човек и ще видя дали не би могла да напуснеш града с неговите коли. Но пък керванът пъпли толкова бавно, че Лион ще го настигне много лесно. По тази причина ти трябва заедно с Пиеро по някое време да напуснеш шествието и да се скриеш, докато Лион претършува околността. После би могла наново да се присъединиш към търговците, преди те да пристигнат във Венеция. — Тя спря наставленията си. — Можеш да оставиш Пиеро при мен. Много го обикнах.