— Той няма да се съгласи. Наумил си, че сме като брат и сестра, неразделни — обясни Санчия. — Ала ако се окаже, че не мога да му предложа приличен живот. Въпреки протестите му ще го върна обратно. Вие сте твърде любезна да му предложите покрив над главата.
— Аз не съм любезна. — Катерина се изправи и затвори огромната книга, в която отбелязваше разходите и приходите. — Пиеро е добре дошъл за мен, защото обичам малчуганът да се върти наоколо. — Тя срещна погледа на Санчия. — Както при други обстоятелства и ти щеше да си добре дошла тук.
Санчия разтвори широко очи. Но не успя да отговори, тъй като Катерина посегна към някакво чекмедже и извади от него мека кожена кесия.
— Ето тук имаш сто дуката и едно рубинено украшение, което струва десетократно повече. Това би трябвало да ти помогне известно време, докато си намериш работа, с която да се препитаваш. — Тя й подаде кесията. — Ето, вземи парите. Нима си предполагала, че ще те изпъдя без нищо по широкия свят, за да просиш или крадеш?
Санчия протегна механично ръката си към кесията.
— Благодаря. Ще върна парите обратно, когато…
— Това е подарък, а не отпуснат заем. — Катерина настоя. — Просто ги вземи и да не говорим повече за това. — Тя излезе иззад писалището си и тръгна към вратата. — Приготви си нещата. Ще се постарая още днес да изпратя багажа ти при Каландо. — Отвори вратата и изчака, докато момичето мине. — Това е най-умното, което можеш да предприемеш, Санчия.
— Знам.
На излизане Катерина я задържа, като сложи длан върху рамото й.
— Ако ти потрябва нещо, дай ми знак. Не искам да ме мъчи съвестта, задето те гоня.
Усмивката на Санчия излъчваше откровена топлота.
— Това е мое решение. Няма защо да се упреквате.
Катерина я погледна толкова настойчиво, че напомни Санчия за предизвикателния поглед на Лион. Да не би й майката да използваше същата защитна броня?
— Благодаря ви за вашата помощ и съжалявам, ако съм ви причинила тревога и болка. Благодаря ви, мадона Катерина.
— Това още не е сбогуване. Може да тръгнеш чак утре вечерта. — Катерина се поколеба. — Днес ще правя посещения на болните. Навярно би могла да поотложиш събирането на вещите си и да ме придружиш. — После припряно добави: — По такъв начин ще можеш да избегнеш Лион.
— Ще дойда на драго сърце с вас. — Отново Санчия почувства ясно, че между тях се е зародило приятелско чувство, почти обич. — В случай че няма да преча.
— Ако мислех така, нямаше да настоявам да дойдеш с мен — отвърна Катерина рязко. — Щом камбаната на църквицата удари, ще се срещнем в двора. — Тя пусна ръката на Санчия и й направи знак да си върви. — И не ме карай да чакам.
Вратата се захлопна, а Санчия се обърна и изтича по коридора. Майката на Лион беше за нея още по-непроницаема, отколкото самият Лион, но тези двама души я омайваха. Нямаше да навреди, ако през този последен ден в Мандара опознае по-добре Катерина. Беше малко вероятно някога да види отново майката или сина.
Никога ли няма да види Лион? Пареща болка я прониза, но тя си пое дълбоко дъх, за да потисне предателските си чувства. Обаче Лион никога нямаше да се откаже доброволно, а пък тя нямаше да има сила да се съпротивлява, ако останеше тук в Мандара.
Да, с Пиеро трябваше да напуснат колкото се може по-бързо града и Лион.
Шестнадесета глава
Следобед Пиеро изчезна.
Санчия, Катерина и Бианка се върнаха едва на здрачаване. Когато влязоха с конете в двора на замъка, Роза вече ги чакаше.
— Не е моя вината — завайка се тя под погледа на Санчия. — Това глупаво конярче трябваше да внимава повече за момчето. Мигар мога да тичам подире му из целия град и да го надзиравам?
Санчия усети, че сърцето й всеки миг ще изхвръкне.
— Пиеро ли? — Тя скочи мигом от седлото и изтича към Роза, която стоеше на стълбите. — Какво говориш? Какво се е случило с Пиеро?
— Не съм виновна! Аз бдя над него като ястреб. Та вие знаете това, мадона Санчия. — Сълзи потекоха по лицето й.
— Онзи идиот Донато трябва да бъде…
Санчия улови слугинята за раменете и я разтърси.
— Престани да бръщолевиш глупости, какво се е случило с Пиеро?
— Не знам. — Роза преглътна, лицето й се изкриви в болезнена гримаса, когато се опита да потисне хлипането си.
— Двамата с Донато излязоха на разходка с конете, а пък този лапнишаран изгубил детето от очи. Трябвало е повече да внимава. Ако аз бях на негово място там, то щеше…
— Как е могъл да го изгуби от очи? — Санчия здраво разтърси Роза. — На Пиеро не му е изпила чавка ума, той няма току-така да избяга оттук. От кога е изчезнал?