Лион я погледна въпросително. Беше й ясно, че ще устрои хайка подир Дамари, независимо от всички нейни възражения.
— Бог да ви е на помощ — прошепна тя.
Сияеща усмивка озари чертите му, после той се обърна и тръгна по коридора далеч от нея.
— Как е Пиеро? — попита Катерина, когато на следващото утро Санчия влезе в залата.
— Още спи. Ще ми се да го поглезя и да му занеса закуската в леглото.
— Е, това няма да му навреди. — Катерина се замисли. — Знаеш ли, че тази нощ Лион е заминал за Пиза?
Санчия кимна.
— Дамари.
— Никога не съм желала това да се случи — каза Катерина, потънала в невесели мисли. — Корабостроителницата наистина ми беше трън в очите, ала никога не съм искала Лион да я загуби от ръката на това проклето копеле.
— На никого и през ум не му е минавало, че искате такова нещо. Лион е прекалено много ваш син, за да не знае какво всъщност мислите за това начинание.
Катерина изглеждаше облекчена.
— Права си, Лион с достатъчно умен, за да знае, че не му желая друго, освен успех и благоденствие. — Тя взе ябълка от подноса и я сложи заедно с резен диня в една чиния. Занеси на малчугана да хапне. Ще дойда по-късно, за да видя как е и да му задам няколко въпроса. Най-сетне трябва да изясним тази мистерия.
Четвърт час по-късно Катерина се появи в стаичката на Пиеро.
— Още ли е в постелята? — Тя влезе усмихната и понечи да се приближи до леглото.
— Не! — Санчия я възпря. — По-добре стойте далеч. — Погледът й беше вперен неотклонно в лицето на Пиеро.
Катерина спря като вкаменена.
— Какво има? — Едва сега й направи впечатление зачервеното лице на Пиеро и горящите му очи. — Той е болен!
Санчия кимна.
— Завивките в каруцата, в която беше намерен. Какво стана с тях?
Катерина смръщи чело.
— Е, вчера изпратих в града един слуга, който трябваше да раздаде завивките сред бедняците — защо питаш?
— Пиеро каза, че лявата му ръка била ожулена — прошепна Санчия толкова тихо, че думите и едва се чуваха. Тя взе ръката на детето и предпазливо я повдигна.
— Света Дево!
В лакътната става на Пиеро се виждаше червена гнойна подутина с големината на кокоше яйце.
— Жаден съм. — Пиеро изтръгна ръката си и се обърна на хълбок.
— Ей сега, carino — Санчия тръгна към вратата. — Скоро ще се върна.
Катерина я последва в коридора и притвори вратна.
Санчия се обърна и я погледна.
— Това ли е, което си мисля?
— Не мога да кажа със сигурност — отвърна бавно Катерина. — Аз самата не съм виждала никои, който да е сполетян от нея. Когато през 1470 година епидемията избухна във Флоренция, бях още дете, а пък чак до Мандара, слава Богу, не достигна.
— Но аз съм чувала много за нея. — Санчия притисна дланите си о вратата. — И това са първите симптоми.
— Понякога. Трябва да има и случаи без подутини. — Катерина се обърна. Движенията й изглеждаха сковани за жена с нейната пъргавина и подвижност. — Аз трябва… да предприема нещо.
— Какво именно? Какво може да направите? — Трябва да изпратя някого, който да събере завивките.
— Не, това ще го направя сама… навярно още не е късно.
— Чувала съм, че епидемията се пренася практически чрез всичко… чрез вятъра… чрез докосване до заразени дрехи… — Санчия облещи ужасена очи. — Парцалите, с които беше навлечен Пиеро… наредих на Роза да ги изгори. И тя е застрашена.
— Роза, Марко, Бианка, ти и аз — изброи Катерина. — Всички ние имахме пряк допир с Пиеро. Навярно дори Лион… Знае ли се кой е в безопасност и кой е застрашен?
Санчия се строполи със затворени очи пред вратата.
— Дай Боже, дано се заблуждаваме.
— Твърде скоро ще знаем със сигурност. Чумата не се свени да възвестява присъствието си.
Роза се разболя надвечер и умря призори на следващия ден. В замъка изглежда никой не беше сполетян от заразата, а и в града също не беше се разпространила.
Катерина влезе в стаичката на Пиеро, за да каже на Санчия, че освен Роза никой не е заболял. Спря се на място и погледна към момчето.
— Как е той?
— Не знам. — Санчия разтърси уморено глава. — Изпитва страшни болки. Спи много, но непрекъснато се буди.
— Малчуганът води жестока битка. Разправят, че чумата имала две глави и онази, която показвала на бял свят с подутините, не била толкова смъртоносна, колкото другата.
Две глави. Санчия си представи неволно Медуза, чудовището с двете глави, което дебне и унищожава всичко наоколо.
— Ще приготвя нов компрес за подутината. — Катерина понечи да тръгне. — После ще се върна и ще поседя при него, докато ти си починеш.
— Не. Той ще забележи, че ме няма и ще стане неспокоен.