— Целият проклет остров може да потъне, капитане.
— Значи оставаме на борда — да видим какво ще стане. Ако се наложи да бягаме на изток, искам да сме готови.
— Виж, към нас идва пристанищна лодка.
„Проклятие.“
— Типично. Светът пропада, но това няма да спре събирачите на такса. Приготви се да ги посрещнем.
Котвата вече се спускаше с тропот, когато лодката се лепна до тях. Две строги жени се качиха на борда, едната висока, другата ниска. Втората заговори първо.
— Кой тука е капитанът и откъде идвате?
— Аз съм капитан Шурк Елале. Идваме от Ледерас. Двайсет месеца по море с трюм, пълен със стока.
Високата — тънка, светлокожа, с мазна русолява коса — се усмихна.
— Много любезно от твоя страна, скъпа. Сега, ако бъдете така добри, Бревити ще слезе в трюма да ви огледа товара.
Ниската тъмнокоса Бревити на свой ред каза:
— А Пити ще ви вземе таксата за закотвяне.
— Петнайсет дока дневно.
— Малко е скъпичко!
— Е — отвърна Пити и вдигна рамо, — дните на пристанището, изглежда, са преброени. По-добре да вземем каквото можем.
Бревити гледаше намръщено първия помощник на Шурк.
— Ти май си Скорген Кабан Хубавия, а?
— Същият.
— Случайно имам изгубеното ти око, Скорген. В един буркан.
Скорген я изгледа навъсено над рамото на Шурк Елале и отвърна:
— Също като още петдесетина души.
— Какво?! Знаеш ли колко платих? Колко души си губят око от кихане? Кълна се в Блудния, прочут си!
— От кихане? Това ли си чула? И го повярва? Духове на дълбините, момиче, и колко плати?
Шурк се обърна към Пити.
— Двете с приятелката ти сте добре дошли да огледате товара. Но ако не разтоварим — само това. А дали ще разтоварим, или не зависи какви цени са готови да ни предложат купувачите ви.
— Ще ти го докажа — каза Бревити и тръгна към Скорген Кабан. — Съвпада точно — оттук го виждам.
— Не може да съвпада — отвърна първият помощник. — Окото, което изгубих, беше с различен цвят от това.
— Имал си различни?
— Точно така.
— Това е проклятие сред моряците.
— Може би затова го няма вече. — Скорген кимна към близкия дромон. — Тоя откъде е? Не бях виждал такъв досега. И малко поодраскан ми изглежда освен това.
Бревити сви рамене.
— Чужденци са. Дойдоха…
— Стига — прекъсна я Пити. — Провери товара, скъпа. Губим време.
След тези странни реплики Шурк Елале се обърна и огледа чуждия кораб по-внимателно. Дромонът наистина изглеждаше адски очукан, но единственото око на помощник-капитана й се оказа остро — корабът беше влизал в сражение, и то с магия. Черни овъглени резки покриваха корпуса като изрисувана паяжина. „Ужасно много магия. Този кораб би трябвало да е на трески.“
— Чуй — каза Пити, беше се извърнала към сушата. — Надвиват го, точно както казаха.
Катаклизмът междувременно като че ли умираше с бърза смърт от другата страна на острова, където към небето изригваха облаци ледени кристали. Шурк Елале се извърна към морето на юг, покрай носа. Лед, приличащ на огромно замръзнало езеро, се трупаше зад страховития авангард, който за малко не бе разбил „Немряща благодарност.“ Но енергията му бързо се разпръсваше. Полъх на топъл вятър облиза палубата.
— И колко жертви са хвърлили от скалата, за да го омилостивят? — изсмя се Скорген. — Но пък то вие сигурно не страдате от недостиг на затворници!
— Няма затворници на този остров — заяви Пити високомерно и скръсти ръце. — Все едно, невеж тъпако, кръвни жертви тук нямаше да помогнат — това е просто лед в края на краищата. Големите ледени шисти на север са се разбили на парчета — ами то само преди седмица тук се потихме необичайно, а това е нещо, което не ни е спохождало на Втори девичи. Би трябвало да го знам, родена съм тук.
— Родена от затворници ли?
— Не ме ли чу, Скорген Кабан? Няма затворници на този остров…
— Да де, след като си избихте тъмничарите, искаш да кажеш.
— Стига — намеси се Шурк Елале, не искаше да се стига до кавга. — Втори девичи вече е независим и заради това имате моето безгранично възхищение. Кажете ми, колко едурски кораба нападнаха острова ви по време на нашествието?
Пити изсумтя.
— Само хвърлиха един поглед на укрепленията ни, подушиха маговете, които бяхме разставили по стените, и ни заобиколиха отдалече.
Шурк Елале повдигна вежди.
— Чух, че е имало битка.
— Имаше, когато бе обявено славното ни освобождение. След ужасно трагичните злополуки, сполетели управителката и нейните слуги.
— Злополуки, ха! Това беше добро.