— Как е могло да има толкова много секти и само един бог?
— Постарайте се да разберете нещо. Единственият бог не записва нищо. Единственият бог е дарил своите чеда с език и мисъл, с очакването, че желанията на Единствения бог ще се записват от смъртни ръце и тълкуват от смъртни умове. Това, че на Нова година Първа имаше само три хиляди и дванадесет секти, е само изненадващо, след като някога е имало десетки хиляди, в резултат на предишната погрешна политика на разширено образование, осигурено за всеки гражданин на Кабал — днес тази политика е променена в интерес на единението. Сега има по един колеж на секта, където доктрината е официализирана. Вследствие на това Кабал живя цели двадесет и три месеца в непрекъснат мир.
Ян Товис изгледа дребния мъж, играещите му очи, нелепата маска от боя.
— А вие доктрината на коя секта научихте, Старши оценител?
— На Присмехулниците.
— И техният принцип е?
— Един-единствен: Единственият бог, след като не е написал нищо, след като е оставил всички въпроси на тълкуване на вяра и култ на ненасочваните умове на свръхобразовани смъртни, е неоспоримо луд.
— Поради което, предполагам, маската ви изобразява дивашки смях…
— Съвсем не. За нас, Присмехулниците, смехът е забранен, защото той е покана към истерията, заразила Единствения бог. В Святото изражение, красящо лицето ми, ви се дава възможност да видите истинския лик на Онзи зад Великия замисъл така, както го определя нашата секта. — Монахът неочаквано плесна с ръце под брадичката си. — Е, нашият нещастен войник бездруго вече страда дълго, докато ние отново се отклонихме. Аз оцених зацапването на лъжлив бог в измъчения ум на този ранен мъж. Съответно този лъжлив бог трябва да бъде махнат. След като това стане, ще премахна блокадите в мозъка, които пречат на самовъзстановяването, и така всички дисбаланси ще бъдат поправени. Ефектите от въпросното лечение ще са незабавни и съвсем очевидни.
Ян Товис примига.
— Наистина можете да го изцерите, така ли?
— Не казах ли точно това?
— Старши оценител.
— Да?
— Наясно ли сте с целта, която се очаква да изпълните тук в Ледерас?
— Мисля, че от мен ще се очаква да се срещна с императора на двубой, при което ще се постараем да се убием. По-нататък, дадено ми бе да разбера, че този император не може да бъде убит с никаква степен на окончателност, тъй като е прокълнат от лъжлив бог — същия лъжлив бог, който е заразил и този войник тук, между другото. Следователно, преценката ми е, че в този двубой ще бъда убит, за скръб на никого и на всички.
— И вашият Единствен бог няма да помогне на вас, старши жрец на негов храм?
Очите на мъжа проблеснаха.
— Единственият бог не помага на никого. В края на краищата, ако помогне на един, значи трябва да помогне на всички, а такава потенциално универсална помощ неизбежно би довела до непримирим конфликт, който на свой ред ще побърка Единствения бог. Както всъщност е станало, много отдавна.
— И този дисбаланс никога не може да се поправи?
— Карате ме да ви преоценя, Атри-Преда Ян Товис. Вие сте доста умна, по един интуитивен начин. Преценявам, че вашите Десет хиляди секреции текат равно и чисто, вероятно в резултат на безпощадна обективност или някое подобно духовно богохулство — за което, уверявам ви, не храня особено негодувание. Тъй че споделяме този въпрос, който формулира самата сърцевина на доктрината на Присмехулниците. Нашето убеждение е, че ако всеки смъртен в това селение постигне яснота на мисълта и неопровержимо зачитане на моралността, и по този начин постигне дълбоко смирение и уважение към всички други и към света, в който живеем, тогава неравновесието ще бъде поправено и Единственият бог отново ще възвърне разсъдъка си.
— А… разбирам.
— Убеден съм. Сега мисля, че лечението вече е неизбежно. Съчетание на лабиринтите на Висш Мокра и Висш Денъл. Физиологични подобрения, постигани от втория. Прочистване на покварата и елиминиране на блокадите посредством първия. Разбира се, въпросните лабиринти са слаби в проявата си тук в този град, по разнообразни причини. При все това аз все пак притежавам съществени таланти, някои от които са пряко приложими към настоящия проблем.
Леко замаяна, Ян Товис се потърка по челото. Затвори очи… после, при една хриплива въздишка от Варат Таун, отново ги отвори и видя как крайниците на помощник-командира й бавно се разгънаха, жестоко стегнатите мускули на врата му видимо се отпуснаха и той примига и бавно вдигна глава.