И я видя.
— Варат Таун.
Немощна усмивка, изтощена от скръб — но естествена скръб.
— Атри-Преда. Успяхме да се върнем значи…
Тя се намръщи, после кимна.
— Да. А оттогава, лейтенант, се върна и флотата. Вие сте в пристройката на Домицила, в Ледерас.
— В Ледерас? — Той понечи да се изправи, спря и погледна учудено кабалийския монах. След това се обърна към Здрач. — Но това е невъзможно. Имахме да прекосим цели два океана, най-малко…
— Бягството ви се оказа ужасно изпитание — каза Ян Товис. — Вие лежахте в кома в течение на много, много месеци. Предполагам, че се чувствате слаб…
Гримаса.
— Изтощен, Атри-Преда.
— Какво последно си спомняте, лейтенант?
Ужас изпълни изнуреното му лице.
— Касапница.
— Да. Варваринът, известен като Таралак Вийд, оцеля, както и джагът, Икариум…
Главата на Варат Таун рязко се вдигна.
— Икариум! Атри-Преда, той — той е изчадие!
— Момент! — извика Старшият оценител и очите му, пронизващи, се впиха в лейтенанта. — Икариум? Джагският воин? Икариум Крадеца на живот?
Изведнъж уплашена, Ян Товис отвърна:
— Да, кабалий. Той е тук. Като вас, ще се опълчи на императора… — И замълча стъписана, защото монахът се опули и вдигна ръце към лицето си, задраска с нокти пластовете боя, зъбите му се впиха в долната устна, захапаха, бликна кръв. Монахът залитна назад, удари се в стената до вратата — и изведнъж се завъртя вихрено и избяга от стаята.
— Блудния да ни вземе — изсъска Варат Таун, — за какво беше всичко това?
Забранен смях? Тя поклати глава.
— Не знам, лейтенант.
— Кой… какво…?
— Лечител — отвърна тя с разтреперан глас, мъчеше се да овладее дъха си. — Онзи, който те пробуди, Варат. Гост на императора — от флотата на Урут.
Варат Таун облиза напуканите си устни.
— Атри-Преда…
— Да?
— Икариум… Блудния да ни спаси дано, той не трябва да бъде събуждан. Таралак Вийд, той беше там, той видя. Джагът… накарайте да го отпратят…
Тя се приближи до него, ботушите отекнаха твърдо по пода.
— Твърденията на грала не са преувеличени значи? Той ще донесе разрушение?
Шепот.
— Да.
Не можа да се сдържи и посегна, ръцете й в ръкавиците сграбчиха предницата на раздраната риза на Варат, тя го придърпа към себе си.
— Кажи ми, проклет да си! Може ли да го убие? Може ли Икариум да го убие?
Ужас кипеше в очите на войника. Той кимна.
„Блудния да благослови, може би този път…“
— Варат Таун. Слушай ме. Повеждам отряда след два дни. Обратно на север. Ще яздиш с мен, толкова далече от брега, колкото трябва — после тръгваш на изток, към Блуроуз. Назначавам те към персонала на Фактора там. Разбрано? Два дни.
— Слушам.
Тя го пусна, притеснена от собственото си избухване. Краката й се огъваха като тръстики. Избърса потта от челото си.
— Добре си се върнал, лейтенант — каза, отбягваше погледа му. — Достатъчно силен ли си да ме придружиш?
— Да. Ще се опитам.
— Добре.
Щом излязоха, се озоваха лице в лице с грала варварин.
— Ти си се… съвзел. Не мислех… — каза Таралак Вийд. — Е, радвам се.
— Ти ни предупреди многократно — промълви Варат Таун.
Гралът отвърна намръщено:
— Да, предупредих ви. И да, бях достатъчно глупав да изгарям от желание да видя…
— А следващия път? — изръмжа Варат Таун.
— Няма нужда да ме питаш за това.
Лейтенантът изгледа дивака, след това започна да се свлича и Таралак го подхвана. „А, това, което са споделили. Това е. Това.“
Гралът я погледна ядосано.
— Полумъртъв е от изтощение!
— Знам.
— Ще му помогна. Накъде ни водиш, Атри-Преда?
— В по-гостоприемно жилище. Какво правиш тук, Вийд?
— Внезапен страх — отвърна той, крепеше изпадналия в несвяст Варат.
Тя се приближи да му помогне.
— Какъв страх?
— Че ще го спрат.
— Кого?
— Икариум. Че вие ще го спрете — сега особено, сега, когато този мъж отново е с ума си. Той ще ви каже — всичко ще ви каже…
— Таралак Вийд — каза тя дрезгаво, — с лейтенанта напускаме този град след два дни. Тръгваме на север. През това време Варат Таун е под моите грижи. И на никой друг.
— Никой освен мен, тоест.
— Ако настояваш.
Гралът я погледна изпитателно.
— Знаеш, нали? Той ти е казал…
— Да.
— И си решена да не казваш нищо, на никого. Никакво предупреждение…
— Точно така.
— Кой друг би могъл да подозира… Вашите древни истории за Първата империя. Вашите учени…
— Не знам за това. Има един, и ако успея, той ще дойде с нас.