Бавно започна да осъзнава, че нещо не е наред. Стражи тичаха из двора. Викове, треперлива светлина от факли. Входът на щаба зееше — видя от прага да се подават крака в ботуши… Труп!
„Блудния да ни вземе, нападнати сме!“
Забърза напред.
Появи се страж и прекрачи през вкочаненото тяло.
— Какво е станало тук? — извика Танал.
Мъжът отдаде чест. Беше пребледнял.
— Пратихме за лечители, сър…
— Какво е станало проклет да си?
— Едурите… коварна засада… не очаквахме…
— Старшият?
— Жив е. Но е пребит. Пребит, сър, от Тайст Едур! Свръзката… Трана… Брутен Трана…
Танал Ятванар избута глупака от пътя си и забърза по коридора, после по стълбището. Още тела, стражи, посечени без дори да са извадили оръжията си. „Какво е предизвикало това? Дали едурите не са научили за разследванията ни? Брутен Трана — останало ли е досието му? Проклет да е, защо просто не е убил кучия му син? Да му изтръгне животеца — лицето му да почервенее като проклетите коприни! О, съвсем другояче щях да го направя аз, да. Стига да имах шанс…“
Стигна до кабинета и замръзна, като видя кръвта, плиснала по стените и по пода. Воня на пикня бе натежала във въздуха. Дребен, смазан, Карос Инвиктад седеше изгърбен в огромния си стол, затиснал лицето си с оцапани с кръв парцали. В очите му, остри като диаманти, кипеше гняв. И той го насочи към Танал Ятванар.
— Старши! Лечителите идват…
Думите излязоха глухо от премазаните устни:
— Къде беше?
— Какво? Ами… у дома. Спях.
— Арестувахме Нисал тази нощ.
— Не бях уведомен, сър…
— Защото никой не можа да те намери! Нито у вас, нито никъде!
— Значи Брутен Трана е взел курвата?
Отвърна му глух хриплив смях.
— О, да. Тялото й — но не и духа й. Но той носи писменото й признание… В името на Крепостите, боли ме, като говоря! Той ме удари!
„А колко пъти юмрукът ти е правил същото със затворници?“
— Глътка вино, сър? Ще ви помогне.
Сърдит поглед над парцалите, след това — рязко кимване.
Танал бързо отиде до бюфета. Намери глинена делва с неразредено вино. „По-добре от… от пикнята на ужаса ти, дребосъко. — Напълни един бокал, поколеба се и наля още един, за себе си. — Проклет да си!“
— Лечителите скоро ще са тук — казах на стражите, че всяко забавяне ще им струва живота.
— Умният ни Танал Ятванар!
Той подаде бокала на Карос Инвиктад. Не беше сигурен дали има ирония в последните думи, така глух беше гласът.
— Стражите са били нападнати с изненада — коварна измяна…
— Тези, които не са мъртви, ще съжалят. Защо не бяхме предупредени? Канцлер или не, ще искам отговора му.
— Не мислех, че ще задържаме курвата толкова рано — каза Танал и отпи от виното си. Видя над ръба на чашата как Карос смъкна парцала, видя и ужасно разраненото му лице, докато боязливо отпиваше от виното. Изохка, щом алкохолът опари разкъсаните устни. — Може би едурът трябваше да е пръв. Брутен Трана… Не изглеждаше такава змия. Дума не казваше, нищо не разкриваше…
— Разбира се, че не. И аз не бих го направил на негово място. Не. Чакаш, наблюдаваш, после удряш без предупреждение. Да, подцених го. Е, такъв провал става само веднъж. Тази нощ, Танал Ятванар, започна война. И този път ледериите няма да загубят. — Още една глътка. — Облекчен съм, че се отърва от онази учена — колко лошо, че не можа да вземеш Нисал, да си поиграеш с нея, но трябваше да действам бързо. Кажи ми как се отърва от учената. Имам нужда поне от една приятна вест…
Танал го зяпна изумено. „Ако не е той…“
В коридора се чуха забързани стъпки. Лечителите идваха.
— Командире — заговори К’ар Пенат, забързан до Брутен Трана, — ще искаме ли аудиенция с императора?
— Не, още не. Ще погледаме малко как ще тръгнат нещата.
— А телата?
— Скрийте ги добре. И уведомете Ханан Мосаг, че държа да говоря с него. Колкото е възможно по-скоро.
— В момента той не се радва на благосклонността на императора…
— Не ме разбра добре. Това няма нищо общо с Рулад. Още не. Ние завладяхме тази империя. Изглежда, ледериите са забравили това. Дошло е времето да разбудим Тайст Едур. Да наложим терор, да покажем явно недоволството си. Тази нощ, К’ар, ще се вадят оръжия.
— Говорите за гражданска война, командире.
— В известен смисъл, макар да не очаквам нищо открито от страна на канцлера или Инвиктад. Война, да, но водена зад гърба на императора. Той няма да знае нищо…
— Командире…
— Изненадата ти от думите ми не ме убеждава. Ханан Мосаг не е глупак — нито ти, нито никой от другите магьосници. Хайде кажи ми сега, че не си очаквал нищо… А, така си и мислех.