— Седмици?
Техол се поизправи.
— Добре известно е, че юношеските недоразумения на всеки порасъл мъж често се промъкват тайно, когато въпросният мъж спи, в сънищата му, искам да кажа. Или по-скоро в кошмарите му…
— Съмнявам се да се явявам в кошмарите ти, Техол — каза Джанат. — Макар че ти го правиш в моите.
— О, нима? Не бях по-жалък от други жалки влюбени до уши ученици. Нали?
На това тя не отвърна нищо.
— Наистина си на покрив — каза й Бъг.
— Над курник?
— Е, колкото до това… Гладна ли си?
— Устата ми се пълни със слюнки от чудесния аромат на печено пилешко — отвърна тя. — О, моля ви, нямате ли никакви други дрехи? Изобщо не се съмнявам какво точно става в момента в отвратителното мозъче на бившия ми ученик.
— Утре ще прескоча до Селуш — каза Бъг. — Гардеробът й, макар и наистина безвкусен, все пак е доста богат.
— Искаш ли одеялото ми? — попита Техол.
— Богове подземни, господарю, гледате почти похотливо.
— Не ставай идиот, Бъг. Хвърлях светлина. Ха-ха, впримчени сме в оскъдица на дрехи. Ха-ха. В края на краищата, ами ако това е било детска ризка?
— И какво ако е била? — каза Джанат.
— Блудния да ни благослови — въздъхна Техол, — летните нощи са наистина горещи, нали?
— Познавам една кокошка, която ще се съгласи с теб — отбеляза Бъг и закрачи към отвора, откъдето вече се вдигаше стълб дим.
— Техол Бедикт, радвам се, че те виждам — каза Джанат.
— Нима? — попитаха в хор Бъг и Техол.
Тя кимна, без да ги поглежда.
— Аз… полудявах — мислех, че вече съм полудяла. Ятванар ме биеше, насилваше ме… и непрекъснато ми говореше за вечната си любов. Тъй че, Техол, ти си неговата противоположност — безвреден в сляпата си влюбеност. Напомняш ми за по-добри времена. — Замълча. — Да, по-добри времена.
Бъг и Техол се спогледаха, после слугата заслиза по стълбата. Чу как горе Техол каза:
— Джанат, не си ли впечатлена от това, което постигнах с разностранното си образование?
— Много хубав покрив, Техол Бедикт.
Бъг поклати глава и тръгна да търси печено пилешко из облаците лютив дим. Обкръжен от всички страни от безумно кудкудякане. „Бездната да ме вземе, по-добре щях да съм си в някой храм…“
Утринното слънце се промуши през летвите на кепенците и изпъна ленти от светлина по дългата маса, заела по-голямата част от заседателната зала. Раутос Хиванар влезе — бършеше ръцете си с кърпа — и застана зад стола си в единия край на масата. Остави кърпата на нея и огледа лицата, които се извърнаха към него — повечето бяха изопнати от страх и тревога.
— Скъпи приятели, добре сте дошли. Две неща имаме в дневния ред. Първо ще обсъдим проблема, който подозирам, че е най-важният в умовете ви в момента. Стигнали сме до състояние на криза — недостигът на твърда валута, на сребро, на злато, на обработени скъпоценни камъни и дори на медни кюлчета вече е остър. Някой активно саботира икономиката на нашата империя…
— Знаехме, че това предстои — намеси се Устер Таран. — Но какви мерки все пак са взети от Тръста? Доколкото разбирам, никакви. Раутос Хиванар, събралите се тук в не по-малка степен размисляме дали да се задържите на поста Управител.
— Разбирам. Представете ми списък на притесненията ви в това отношение.
Грубоватото лице на Устер пламна.
— Списък?! Притеснения?! Блудния да ни вземе, Раутос, не сте ли пуснали поне Патриотистите по дирята на това безумно същество? Или същества? Не е ли възможно това да е опит отвън — от някое от граничните кралства — да ни дестабилизира преди инвазия? Вестите за тази конспирация на Болкандо би трябвало да…
— Момент, моля. Да обсъдим проблемите един по един, Устер. Патриотистите всъщност провеждат разследване, без резултат засега. Едно общо изявление по този въпрос, макар потенциално да би облекчило тревогите ви, щеше по моя преценка най-вероятно също така да предизвика паника. Ето защо предпочетох да запазя дискретност. Собствените ми проучвания междувременно ме накараха да елиминирам външни източници на финансовата атака. Източникът, приятели, е тук, в Ледерас…
— Защо тогава не сме хванали тоя кучи син? — попита ядосано Друз Теникт и главата му се заклати като махало на дългия му тънък врат.
— Следите са много умно заличени, драги Друз — отвърна Раутос. — Най-просто казано, водим война с един гений.
От другия край на масата Хорул Ринесикт изсумтя:
— Защо просто не насечем повече монети, за да свалим напрежението?
— Бихме могли — отвърна Раутос. — Макар че едва ли ще е лесно. Добивът от Имперските мини е фиксиран и по необходимост е доста скромен. И, за жалост, доста непроменлив. Освен това притеснение бихте могли да се запитате: какво бих направил аз, ако съм на мястото на саботьора? Внезапен приток на нови пари? Ако целта ви беше да предизвикате хаос в икономиката, какво бихте направили?