Леден дъх сякаш обля Сеймар Дев, като студена вълна, поглъщаща скала, и тя потръпна. „О, колко мразя това. Прилича на истина. Твърде ясно.“
— Но виж лицето ми зад тях — каза Карса. — Две истини. Каквото е било и каквото ще бъде. Отричаш ли това, Ублала от Тартенал?
Мълчаливо поклащане на глава. После воинът погледна притеснено Сеймар Дев и каза:
— Бойни главатарю… имам думи за теб. За… Рулад Сенгар, императора едур. Думи… за неговата тайна.
— Излез, вещице — каза Карса.
Тя се сепна.
— Какво? А, не!
— Излез или ще заповядам на моя воин да ти тресне главата една в друга.
— О, сега пък идиотщината ли те вдъхновява?
— Сеймар Дев. Този воин надви всички прегради около този двор. Не ме интересуват думите му. Не чу ли тревогата? Той се бие като тоблакай.
— Те и в Удавянето ме пробваха веднъж — каза Ублала.
— С него до теб е трудно да останеш сериозен, камо ли важен — изсумтя Сеймар Дев. — Лек за помпозността, Карса Орлонг — гледай да си го държиш винаги край теб.
— Изчезни.
Тя махна презрително.
— О, добре, оставям ви. По-късно обаче, Карса, ще ти напомня едно нещо.
— Какво?
Тя отвори вратата.
— Този тъпак не можа дори да намери стаята ти.
Излезе в коридора и чу как един от стражите се размърда, простена и каза съвсем ясно:
— Какви са всичките тези светлини?
12.
Погледнах на запад и видях хиляда залязващи слънца.
Миризмата на горяща тор я удари в ноздрите още преди да зърне оулската армия. Атри-Преда, Брол Хандар и отрядът съгледвачи продължиха до подножието на възвишението. Там слязоха, оставиха един войник да пази конете и се заизкачваха по склона.
Билото беше почти голо, дори трева нямаше, само изронени от неспирните ветрове камънаци. Неколцина ледерии плюс Брол Хандар се запромъкваха между тях.
Отпред, на една третина левга, горяха лагерните огньове на враговете. Море от нападали тлеещи звезди, изпълнило цялата долина и плъзнало нагоре по отсрещния склон.
— Колко са според вас? — попита тихо Брол Хандар.
Биват въздъхна.
— Бойци ли? Може би десет, единадесет хиляди. Тези войски са повече като преселение, Надзорник. Всички се движат с тях.
— Тогава къде са стадата?
— Сигурно отвъд другия склон.
— Значи утре влизаме в бой.
— Да. И ще кажа отново. Съветвам ви да останете с охраната си при обоза…
— Няма да е нужно — прекъсна я Брол Хандар и повтори онова, което бе казвал десетина пъти през последните три дни и нощи. — С вас има и воини едур и те ще се използват, нали?
— Ако се наложи, Надзорник. Но битката, която ни предстои, изглежда, няма да е по-различна от всички други, които сме водили с този народ от равнините. Изглежда, Червената маска не е успял да склони старейшините към нови схеми. Значи старите тактики — онези, които винаги са се проваляли. — Замълча за миг и добави: — Долината зад нас се нарича Баст Фулмар. Има някакво тайнствено значение за оулите. Там ще се срещнем.
Той се извърна и я изгледа в тъмното.
— Готова сте да позволите те да изберат бойното поле?
Тя изсумтя.
— Надзорник, ако тези земи бяха пълни с дефилета, клисури и непребродими реки — или гори, — тогава наистина щях да си помисля добре дали срещна противника там, където иска той. Но не и тук. Видимостта не е проблем — с нашите магове оулите бездруго не могат да се прикрият. Няма никакви тайни пътища за оттегляне, никакви задънени пътеки. Битката утре ще е брутална в своята простота. Свирепостта на оулите срещу ледерийската дисциплина.
— Е, след като ги води Червената маска, наистина ще са свирепи.
— Да. Но краят ще е провал.
— Уверена сте, Атри-Преда.
Тя се усмихна.
— Облекчена съм, Надзорник. Тази нощ виждам само онова, което вече съм виждала десетина пъти. Не си мислете обаче, че подценявам врага. Ще се лее много кръв. — Даде знак и групата започна да се оттегля от рида.
Докато слизаха надолу, Брол Хандар рече:
— Не видях никакви постове, Атри-Преда. Нито конни съгледвачи. Това не ви ли се струва странно?
— Не. Те знаят, че сме близо. Искат да видим лагера им.
— С каква цел? Някакъв безсмислен опит да ни сплашат?
— Нещо такова, да.
„Подканяш ме да изпитвам презрение към тези оули. Защо? За да можеш да оправдаеш невлизането на Тайст Едур в бой? На К’риснан? Искаш утрешната победа да е ледерийска. Не искаш да се окажеш задължена пред едурите — не и за тази гигантска кражба на земя, за тази жътва на роби.“
„Така те е посъветвал Факторът, подозирам. Летур Аникт няма да е единственият, който ще сподели плячката.“