— Ще пришпориш коня и ще избягаш — каза Торент зад него. — Или така си мислиш поне. Аз ще те наблюдавам, мезла…
— О, стига — въздъхна Ток. — Едва ли вината е моя, че Червената маска не те цени много, Торент. Освен това конят не може да свърши кой знае какво, освен да гази ходом в тая кал. И най-сетне, Червената маска каза, че може да му дотрябвам — със стрелите ми, — ако К’Чаин Че’Малле се провалят.
— Няма да се провалят.
— О, а какво знаеш ти за К’Чаин Че’Малле, Торент?
— Знам това, което ни казва Червената маска.
— А той какво знае? По-важното — откъде го знае? Замислял ли си се за това? Поне веднъж? К’Чаин Че’Малле са демоните на този свят. Същества от далечното минало. Буквално навсякъде другаде са изчезнали. Тъй че какво, в името на Гуглата, търсят тук? И защо са на страната на Червената маска, уж жадни да правят това, което той им заповяда?
— Защото той е Червената маска, мезла. Не е това, което сме ние, и да, виждам завистта, която гори в окото ти. Винаги си готов да презреш онези, които са по-добри от теб.
Ток отпусна ръце на гърба на коня си.
— Ела насам, Торент. Погледни в очите на този кон. Кажи ми, виждаш ли завист?
— Безмозъчно животно.
— Което вероятно ще умре днес.
— Не те разбирам, мезла.
— Знам. Все едно. Същия поглед виждам в твоите очи, Торент. Същата сляпа готовност. Да вярваш във всичко, в което ти е нужно да вярваш. Червената маска за тебе е това, което аз съм за този нещастен кон.
— Няма да те слушам повече.
Младият воин се отдалечи, твърдите му крачки скоро престанаха да са твърди в гъстата лепкава кал.
Наблизо децата се замеряха с буци от същата кал и се смееха. По-малките само. Другите, по-големите, се бяха смълчали и гледаха към вражеските сили, където вече зазвучаваха рогове, и ето, две добре охранявани групи пристъпиха на самия край на древния морски бряг. Маговете.
Далече на запад слънцето все още не беше изгряло. В едно невзрачно селце на един ден бърз ход от Ледерас, където през последните два дни бяха измрели твърде много хора, трима фаларийски тежки пехотинци от Трета рота седяха на ръба на конска поилка пред единствената кръчма в селото. Лукбек, Дроуфърст и Шоули бяха братовчеди или така поне мислеха за тях останалите, заради общите им фаларийски черти, огненочервената коса, сините очи и маслинената кожа на местния народ на главния остров — местните го наричаха Друма.
Цивилизацията на Друма бе процъфтявала преди много векове, преди появата на желязото всъщност, и като копачи на калай, мед и олово те се бяха наложили над всички острови на архипелага с търговията на бронзови оръжия и украса. Ако бяха с чиста друмска кръв, войниците щяха да са по-набити, чернокоси и прословуто лаконични и несговорчиви; ала те притежаваха повече от суровата, по-пламенна кръв на фаларийските нашественици, които бяха завладели повечето острови преди поколения. Това странно съчетание ги превръщаше, много странно, в превъзходни морски пехотинци.
В този момент, в тъмнината и приятно прохладния ветрец, който лъхаше откъм реката на юг, тримата водеха разговор, а темата му беше сержант Геслер и ефрейтор Сторми. Тези две имена — ако не и жалките им рангове — бяха добре познати на всички родом от Фалар.
— Но те са се променили — каза Лукбек. — Тази златна кожа изобщо не е естествена. Мисля, че трябва да ги убием.
Дроуфърст, която притежаваше нещастната комбинация от много големи цици и склонността да се поти обилно и се беше възползвала от тъмното, за да смъкне бронята си и да се забърше с парцал, каза:
— Но какъв е смисълът от това, Лук? Култът е мъртъв. Мъртъв е вече от години.
— Но за нас не е мъртъв, нали?
— Почти — отвърна Шоули.
— Точно в твоя стил, Шоули — изсумтя Лукбек. — Винаги гледаш на умиращото и умрялото като на близки неща.
— Ами питай ги, Лук. И те ще ти кажат същото. Култът на Финир свърши.
— Точно затова мисля, че трябва да ги убием. За измяна към култа. За измяна към нас. Добре, а тая златна кожа? Тръпки ме полазват.
— Слушай — заговори Шоули, — ние току-що си партнирахме с тези отделения. В случай, че си забравил, Лукбек, това е ротата, която изпълзя изпод Ю’Гатан. А и Фидлър е с тях. Проклет от Гуглата Подпалвач на мостове и може би единственият, останал от тях. Геслер преди беше с висок ранг, а също и Сторми, но точно като Уискиджак ги разжалваха и разжалваха, а сега ти тука искаш и да им го забиеш. Култа го забраниха и Финир вече го няма, и не трябва да е бог, но това не е по вина на Геслер. Нито на Сторми.