— И какво ми казвате двамата? — опъна се Лукбек. — Просто да ги оставим?
— Да ги оставим? Дроуфърст, обясни му на този глупак.
Беше напъхала циците си под бронята и ги наместваше.
— Много е просто, Лук. Ние не само сме затънали тук с Фид и другите. Всички ще умрем с тях. Значи, колкото до мене — а вероятно и Шоули тука, — ние ще стоим и ще се бием рамо до рамо с тях. Геслер, Сторми, ония готини тежки, дето ги имат. И когато най-сетне паднем, никой няма да може да каже, че не сме били достойни за това стоене до тях. Значи, може да е защото си последният от отделението на Праймли. Може би ако Маскър още беше с теб, нямаше да приказваш така. Тъй че сега нямаш избор, Лукбек. Биеш се с нас, биеш се с Релико и Вастли Бланк в отделението на Бадан Грук, или се биеш сам в отделението на Праймли. Но така или иначе, всичко се свежда до бой. Промъкнеш ли ми се зад гърба на Гес и Сторми, лично ще ти отсека главата.
— Добре де, добре. Просто си приказвах…
Звуци вляво от тях ги накараха да се изправят и да посегнат за оръжията си. По главната улица към тях крачеха трима: Страп Мъл, Ским и Нелер.
Ским подвикна тихо:
— Идат войници.
— Ледерии ли? — попита Шоули.
— Не — отвърна тя и спря пред тях, а другите двама морски пехотинци продължиха и влязоха в кръчмата. — Представете си най-грозните лица, които сте виждали, и как после ги мляскате, умрели от кеф.
— Най-после добра новина — въздъхна Дроуфърст.
Бийк и капитанът тръгнаха към чакащия ги в челото на колоната Юмрук Кенеб. От доста време пред тях се мяркаха отряди Тайст Едур, които отбягваха сблъсъка, но вече ги нямаше, поне оттук до онова село отпред.
Капитанът дръпна юзди пред Юмрука и докладва:
— Бийк твърди, че са морска пехота, Юмрук. В селото са и са избивали Тайст Едур. Много Тайст Едур.
— Взривовете които чухме вчера.
— Точно така, Юмрук — каза Бийк.
— Добре. Най-сетне добра новина. Колко са?
— Седем-осем отделения — отвърна Бийк.
Радваше се, че може лично да говори с истински Юмрук. О, беше си представял сцени като тази, разбира се, как поднася цялата информация, за да може Юмрукът да извърши всички геройски неща, които трябва да извърши, а накрая самият Бийк да се окаже най-големият герой от всички. Сигурен беше, че всеки си има такива мечти, внезапното разкриване на някаква скрита, свенлива страна, за която никой нищо не е знаел и не е могъл дори да предполага, че я е имало. Свенлива, докато не стане нужна, и тогава изниква и всички само ахкат!
— Бийк?
— Юмрук?
— Попитах, знаят ли, че сме тук?
— Да, така мисля. Имат няколко интересни мага, включително един магьосник от стария стил, от народа Джаката, първите хора на остров Малаз след оттеглянето на Ездачите на бурята. Той може да гледа през очите на всякакви същества, а това трябва да е било полезно от брега насам. Има и един шаман от джунглите на Дал Хон, и един далхонийски Степен танцьор. И натийски блатен некромант.
— Бийк. Фидлър с тези отделения ли е? Геслер и Сторми?
— Фидлър, онзи с цигулката, дето свиреше толкова тъжно в град Малаз ли? Онзи с игрите на Колодата в главата си? Да, сър, там е. Геслер и Сторми, те са първите фаларийци, но със златните кожи и мускули, и всичко останало, онези, които бяха презакалени в пожарите на Телланн. Телас, Куралд Лиосан, огньовете, онези, през които дракони летят, за да станат неуязвими срещу магии и по-лоши неща. Да, и те са там.
Виж как го зяпнаха удивени! О, точно като в онзи сън!
Напълно разбираше как щеше да се обърне всичко това, но гордостта му ни най-малко не намаля. Бийк примижа нагоре в тъмното.
— След около камбана ще разсъмне.
Кенеб се обърна към Фарадан Сорт.
— Капитане, вземете Бийк и отидете в селото. Искам да ми се представят тези отделения — освен постовете.
— Слушам, Юмрук. Каните се да ги нахокате ли?
Кенеб повдигна вежди.
— Ни най-малко, Фарадан. Не. Но като нищо може да разцелувам всеки от тия проклетници накрая.
Тъй че Бийк отново вървеше до капитан Фарадан Сорт и му беше хубаво от това, някак точно както трябваше да бъде, все едно винаги е бил с нея, винаги полезен тогава, когато тя се нуждае от него. Небето преди разсъмване изсветляваше и въздухът миришеше удивително свежо — поне докато не стигнаха първите ями, където бяха нахвърляни телата на едурите. Това изобщо не миришеше добре.
— Богове на бездната — промълви капитанът, докато подминаваха плитките ями.
Бийк кимна.
— Морантските муниции го правят това. Само… части от тела, всичко смляно.
— Не и в тази яма — каза тя и посочи поредния масов гроб. — Тези тук са избити. С мечове, със стрели…