И видя усмивка на лицето му — докато прекършваше гърлото му.
Зад нея двама Гадатели на кости се въплътиха в два еднакви звяра — дългокраки мечки със закърнели опашки, покрити с гъста кафяво-черна козина, с плоски муцуни, в раменете на ръст колкото Тайст. Появиха се иззад балваните и докато Хостил Ратор издъхваше, се хвърлиха в атака.
Блъснаха се с все сила в Сукул Анкаду, единият отляво, другият — отдясно. Огромните нокти засякоха, дебелите предни крайници се стегнаха около нея, разтворените челюсти се впиха в тялото й.
Долните кучешки зъби на единия потънаха в лявата й буза под челюстта, горните захапаха през плътта и костите и когато звярът изви рязко главата си настрана, долната челюст на Сукул, костите на лявата й страна и слепоочната кост се откъртиха.
Вторият звяр захапа дясната й ръка под рамото и челюстите му се стегнаха около гръдния кош, изтръгнаха натрошени ребра и бял дроб на каша.
Ужасна болка прониза главата й и Сукул рязко се извъртя. Лявата й ръка пусна издъхващия Имасс, замахна назад и удари главата на гигантската мечка в слепоочието, а със замаха изригна прилив на сила.
Главата на звяра избухна — облак от натрошени кости, мозък и зъби.
Докато падаше, Сукул Анкаду се опита да се извие още, да се докопа до муцуната на втория звяр.
Съществото залитна назад, като откъсна ребра и дроб.
Тя се завъртя рязко, ръката й се натресе между ключиците на съществото. През дебелата козина, сред водопад от швирнала кръв и меко месо, пръстите се стегнаха около трахеята…
Една ноктеста лапа се заби отстрани в главата й — същата страна, която беше премазана от първия звяр — и от удара плисна мозъчно вещество. Ноктите изтръгнаха още кост и хрущял, завъртяха се през лоба.
Горната част и останалото от лицето на Сукул бе изтръгнато, мозък блъвна от зейналия отвор.
В този момент другата лапа удари с все сила в останалото от другата й страна. Когато завърши пътя си, остана само част от тилната кост, закрепена за парче скалп, провиснал на врата й.
Коленете на Сукул Анкаду се огънаха. Лявата й ръка се изтръгна от раната в гърлото на втория звяр.
Можеше да се задържи на колене все пак, но съществото, което най-сетне я беше убило, залитна напред и огромната му тежест я смаза, докато соултейкън, доскорошният Тил’арас Бенок, издъхваше със скъсана трахея.
След няколко мига на малката поляна се възцари мъртвешка тишина.
Трул Сенгар долавяше смътния ек на магия и се боеше за приятелите си. Нещо — някой? някои? — се опитваше да проникне тук и ако това станеше, той отново щеше да се изправи пред нищожен шанс. Дори с Онрак до него…
Но не откъсваше поглед от портите. Безшумните пламъци се извисяваха и загасваха в порталите, всеки със своя ритъм, всеки — с различен оттенък. Въздухът бе сякаш зареден с енергия. Искри пращяха сред прашинките, които започваха да се вихрят над каменния под.
Чу зад себе си стъпки и се обърна. Заля го вълна на облекчение.
— Онрак…
— Те търсят Улшун Прал — отвърна приятелят му и спря. — Много близо си до портите, приятелю. Ела…
Но не довърши.
Пламъците в една от портите изгаснаха и в помръкналия изведнъж портал се появиха фигури.
На две крачки зад Силхас Руин, Серен Педак бе следващата от групата, която трябваше да премине прага. Не знаеше какво я тласна да мине пред Феар Сенгар — и да не придаде особено значение на задържането на Клип най-отзад. Странен порив бе обзел душата й, внезапен и разкъсващ копнеж, който надви усилващия се страх. Изведнъж каменното копие стана леко като тръстика в ръцете й.
Мрак, внезапно проблясване като от далечна светлина — и вече бе стъпила на грапав камък.
Пещера. От двете страни — още порти, облели всичко със светлина.
Пред нея Силхас Руин спря и двата му меча изсъскаха, извадени от ножниците. Някой стоеше пред него, но гледката на Серен Педак бе преградена от Бялата врана.
Видя варварски воин, застанал по-назад, а зад него — самотен силует в устието на тунел.
Вляво от нея се появи Феар Сенгар.
Тя направи още една стъпка, застана до Силхас Руин и видя онзи, който бе принудил албиноса Тайст Андий да спре. И ужасът изведнъж се развихри.
Лицето на Феар Сенгар се беше смразило от страх, когато се втурна напред покрай нея. Видя нож във вдигнатата му ръка. Острието блесна надолу към гърба на Силхас Руин.
После целият устрем на Феар изведнъж секна. Изпънатата му ръка с ножа посече във въздуха, когато Силхас Руин — сякаш в пълно неведение за атаката — направи крачка напред.
Феар Сенгар нададе ужасен хъхрещ звук.