Серен Педак се извъртя и видя Клип — стоеше точно зад Феар. Видя верижката в ръцете на Клип — беше се хлъзнала почти без усилие през гърлото на Феар Сенгар. Блъвна кръв.
Зад Клип Удинаас, притиснал Кетъл в прегръдката си, се опита да скочи назад, но една сянка изригна над него, заплете се в краката му, повали го на каменния под — Уидър бе връхлетял върху Удинаас.
Клип пусна единия край на верижката и я изтръгна от гърлото на Феар Сенгар. С оцъклени очи, с изопнато в свирепа решимост лице, главата на едура се люшна назад и оголи прореза, стигащ чак до гръбнака. Щом Феар Сенгар рухна на каменния под, Клип скочи като мълния към Удинаас.
Замръзнала в потрес, Серен Педак остана на място, не можеше, да помръдне. Не можеше дори да изпищи, макар писъкът да напираше в гърлото й.
Мечовете в ръцете на Силхас Руин запяха и той се вкопчи в битка на живот и смърт с онзи, който бе застанал на пътя му. Закънтяха отривисти удари, парирани с невероятна бързина.
Уидър беше стегнал призрачните си ръце около шията на Удинаас. Душеше, изтръгваше живота от гърлото на бившия роб.
Кетъл заудря с малките си юмручета по привидението.
Изведнъж дива воля изригна в душата на Серен Педак. „Воля да убивам.“ Хвърли се като копие към Уидър.
Призракът се пръсна на късчета…
… и Клип се появи, застанал над Удинаас, пресегна се и сграбчи Кетъл за ризката между раменете.
И запокити детето на пода. Кетъл падна, хлъзна се и замря като вързоп дрипи.
Серен Педак заудря по Клип със залп от Мокра, принуди го да залитне назад. Кръв плисна от носа, устата и ушите му. После той се извъртя и едната му ръка се стрелна напред.
Нещо шибна Серен Педак високо в лявото рамо. Внезапната болка я жегна и цялата й съсредоточеност се стопи под смазващите й вълни. Погледна надолу и видя кама, забита до дръжката… зяпна невярващо.
Не беше имал време за мислене. Само осъзнаването бе останало за Трул Сенгар. Едно, после второ — идваха в потрес и го оставяха изумен.
От портата се появи привидение — а Трул Сенгар бе заставал пред него и преди, отдавна, по време на нощно бдение над свой паднал близък. Призрак на мрака. Измамника. Но вече не без оръжие като първия път. Вече не полуизгнил, макар въглените на ужасните очи да си бяха пак същите, приковани сега в него ярки и знаещи.
И тихо, почти шепнешком, Измамника промълви:
— Разбира се, че си ти. Но тази битка не е…
В този момент Трул Сенгар видя брат си. Феар, богът на неговото детство, непознатият от сетните му дни сред Тайст Едур. Феар, който среща широко отворените очи на Трул. Който вижда битката, която предстои да започне. Осъзнава… и след това в ръката му се появи нож, и той се хвърли напред, за да прониже Измамника в гърба, и Трул видя на лицето на брат си, за един-единствен миг, внезапното и пълно самоосъзнаване на Феар, горчивата ирония, истината от толкова поколения, върнала се наново, за последен път. „Силхас Руин, едурски нож търси гърба ти.“
Когато дръпнаха Феар назад, когато гърлото му зейна срязано, Трул усети как умът му, душата му бяха пометени, удавени в нажежената ярост, и скочи напред, върхът на копието му търсеше убиеца на брат му…
А Измамника беше на пътя му.
Върхът разпори кожата под гърлото на Измамника, острието се хлъзна по ключицата. Забиване и върхът прониза лявото рамо на привидението.
И изведнъж мечовете на Измамника се сляха в плетеница от кънтящо желязо, парираха всяко мълниеносно забиване и замах на копието. И атаката на Трул Сенгар внезапно спря, след което той вече отстъпваше, а мечовете биеха по дръжката на копието, къртеха бронзовия обков, започнаха да трошат дървото.
И Трул Сенгар разпозна пред себе си собствената си смърт.
Онрак Прекършения видя как се провали атаката на приятеля му. Видя как се обърна боят и разбра, че Трул Сенгар е обречен на гибел.
Но не помръдна от мястото си. Не можеше.
Усещаше как сърцето му се къса, защото мъжът зад него — Имасс, Улшун Прал — бе от неговата кръв. Осъзна го точно в този миг. Прозрение, сливане на хиляда загадъчни усета, инстинкти, отклик на жестове — самата стойка на Улшун Прал, вървежът му, дарбата на очите и ръцете му — беше, о, беше.
Копието на Трул Сенгар се пръсна в ръцете му. Един от мечовете изсвистя…
Ударът в рамото смъкна Серен Педак на колене, после тя се люшна на една страна… и видя там, пред Силхас Руин, Трул Сенгар.
Клип, с окървавено лице, се хвърляше към Удинаас, който пълзеше и драскаше с нокти към Кетъл.
И тя изведнъж се озова пред избор.
Трул.
Или Удинаас.
Но, уви, Серен Педак никога не беше добра с изборите.
Ръцете й отпратиха каменното копие към Трул Сенгар — в мига, в който неговото се пръсна на парчета. Тя изтръгна камата от рамото си, поднови атаките с Мокра по Клип и отново отпрати кучия син назад.