— Всеки воин тук — заговори той с разтреперан глас — ще вземе парче от кожата ти, Червена маско. Нищо по-малко не заслужават в отговор на твоите думи. Искаш да вземеш мястото ми? Искаш да ги водиш? Да водиш… тези страхливци? Нищо не си научил в изгнанието си. Нито един воин тук няма да те последва, Червена маско. Нито един.
— Ти нае армия — каза Червената маска с презрение. — Тръгнахте редом с тях срещу ледериите. И тогава, когато битката ви бе предложена и вашите нови съюзници влязоха в бой — да се бият за вас — всички вие побягнахте. Страхливци? Думата е твърде мека. В моите очи, Хадралт, ти и твоите хора не сте оул, изобщо, защото никой истински оулски воин не би направил такова нещо. Видях измяната ти. Истината е тази. Когато стана боен главатар тук, преди слънцето на този ден да докосне хоризонта, всеки присъстващ воин ще трябва да докаже цената си, да спечели правото си да ме следва. И няма да бъда убеден лесно. Медна боя на лицата на страхливци — по-голямо оскърбление не можеше да ми нанесеш.
— Слез — изръмжа Хадралт. — Слез от тази ледерийска кранта. Стъпи на земята, Червена маско, за да срещнеш края си.
Ала вместо това Червената маска извади рог от родара и го вдигна към устните си. Пронизващият звук усмири всички в лагера — освен псетата, които започнаха да вият. Червената маска затъкна рога в колана си.
— Времето повелява — заговори той достатъчно високо, та гласът му да отекне над всички, — стари врагове да намират мир с хода на вековете. Водили сме много войни, но първата е онази, която все още се пази в паметта на оул, тук, на тази земя. — Замълча, щом усети трептенето на земята под себе си — както и всички други вече, — К’Чаин Че’Малле се приближаваха. — Хадралт, син на Капалах, сега ще застанеш сам и двамата с теб ще извадим оръжията си. Приготви се.
На рида, където стояха шепата воини на ренфаяр, се появиха още две фигури, огромни, извисени към небесата. После с плавни подскоци двете същества се понесоха надолу по склона.
Тишината надвисна тежко, чуваше се само тътенът на ноктестите стъпала. Ръцете, стиснали дръжките на оръжията, бавно ги пуснаха.
— Моите поборници — заяви Червената маска. — Те са готови за твоите, Хадралт. За твоите Бакърени маски.
Бойният главатар не отвърна нищо и Червената маска видя в изражението му, че не иска да рискува да изгуби силата на думите си, когато не се подчинят на заповедите му — както щяха да направят всъщност, истина, която вече всички съзнаваха. Съдбата чакаше само този самотен сблъсък на воли.
Хадралт облиза устни.
— Червена маско, след като те убия, какво ще стане с тези Кечра?
Без да отвръща, Червената маска слезе от седлото, тръгна напред и се спря на шест крачки пред Хадралт. Смъкна брадвата ригта и стисна здраво с две ръце дългата дръжка.
— Баща ти си отиде. Вече трябва да се пуснеш от ръката му и да застанеш сам, Хадралт. Този първи и последен път. Ти се провали като боен главатар. Поведе оулите на битка, после ги поведе в бягство. Предаде съюзници. А сега се криеш тук, на самия край на пустините, вместо да посрещнеш нашествениците ледерии меч срещу меч, зъби срещу гърло. Или ще отстъпиш, или ще умреш.
— Да отстъпя? — Хадралт кривна глава и устата му зяпна в подобие на усмивка. — Този избор не се предлага на никой оулски воин.
— Вярно — рече Червената маска. — Само на старците, които вече не могат да се защитят, или на ранените.
Хадралт се озъби.
— Не съм нито старец, нито ранен.
— И оулски воин не си. Твоят баща отстъпи ли? Не, разбирам, че не е. Погледнал е в душата ти и те е познал, Хадралт. И затова, колкото и стар да е бил, се е борил с теб. За племето си. За честта си.
Хадралт извади извитите си мечове. Трепереше.
И тогава един от Бакърените маски каза:
— Капалах яде в колибата на сина си. За една нощ се разболя и умря. На заранта лицето му беше като син лишей.
— Тренис’галах? — Очите на Червената маска се присвиха зад прорезите на маската. — Ти си отровил баща си, Хадралт? Вместо да срещнеш мечовете му? Как изобщо стоиш тук?
— Отровата няма име — промърмори същото Бакърено лице.
— Заради мен оулите още живеят! — извика Хадралт. — Ти ще ги поведеш на заколение, Червена маско! Още не сме готови да се изправим срещу ледериите. Аз купувам оръжия — да, има ледерии, които вярват, че нашата кауза е справедлива. Отстъпваме бедна земя и получаваме чудесни железни оръжия — а сега ти идваш и разваляш плановете ми!
— Виждам ги тези оръжия — каза Червената маска. — В ръцете на мнозина от воините ти. Изпитани ли са в битка? Ти си глупак, Хадралт, да вярваш, че си спечелил в тази сделка. Търговците, с които се срещаш, са наемници на Фактора — той се облагодетелства и от двете страни в тази война…