— Не, Танал, не ми го казвай. Достатъчно благоразумен си. — Инвигилаторът, командир на Патриотистите, остави предмета на бюрото. — Благодаря ти за подаръка. Е? — Къса усмивка. — Достатъчно дълго ли изнервихме Брутен Трана, как мислиш?
Карос се надигна, оправи гънките на пурпурния си копринен халат — единствения цвят и материя, които изобщо носеше, — взе късия скиптър, който бе превърнал в официален символ на своя пост, черно кръвно дърво от отечеството на Едур със сребърни карфици, украсени с камъчета оникс, и посочи с него към вратата.
Танал се поклони и поведе през коридора към широкото стълбище. Слязоха на долния етаж и излязоха през двукрилата порта на двора.
Затворниците стояха под ярката слънчева светлина до западната стена. „Стояха“ всъщност не беше съвсем точно. Бяха ги извели от килиите една камбана преди разсъмване, а вече беше малко след пладне. Над половината от осемнадесетте задържани бяха изгубили съзнание поради липсата на вода и храна и изнурителния зной на предобеда, съчетани с жестоките изтезания по време на разпитите.
Танал забеляза как се намръщи Инвигилаторът, щом видя неподвижните оковани тела на припадналите.
Брутен Трана от племето Ден-Рата, лицето за свръзка на едурите, стоеше в сянката срещу затворниците, висок и безмълвен. Бавно се обърна, щом Танал и Карос се приближиха.
— Добре сте дошъл, Брутен Трана — каза Карос Инвиктад. — Как сте?
— Да минем по същество, Инвигилатор — заяви сивокожият воин.
— Тутакси. Ако благоволите да ме придружите, можем да разпитаме всеки затворник, изведен тук. Конкретните им случаи…
— Не държа да се доближавам до тях повече, отколкото съм сега — прекъсна го Брутен. — Затънали са в мръсотията си, а в този двор почти не полъхва вятър.
Карос се усмихна.
— Разбирам, Брутен. — Отпусна скиптъра на рамото си и огледа редицата задържани. — Няма нужда да ги доближаваме, както казвате. Ще започнем с онзи най-отляво, после…
— В безсъзнание или мъртъв?
— Е, от това разстояние кой може да каже?
Танал забеляза намръщената физиономия на едура, поклони се на Брутен и Карос и бързо закрачи към окованите. Наведе се да огледа просналата се фигура, после се изправи и каза:
— Жив е.
— Събуди го тогава! — заповяда Карос. Гласът му прозвуча пронизително, достатъчно високо, за да накара някой глупав слушател да трепне — в смисъл глупав, ако Инвигилаторът види тази инстинктивна реакция. Подобни немарливи грешки се случваха само веднъж.
Танал срита затворника и нещастникът изхлипа сухо.
— Стани, изменнико — прошепна Танал в ухото му. — Инвигилаторът заповяда. Изправи се или ще ти натроша кокалите в жалката торба, която наричаш свое тяло.
Затворникът се надигна с мъка.
— Вода…
— Дума повече да не съм чул от тебе. Изправи се и понеси достойно тежестта на престъпленията си. Ледериец си, нали? Покажи на нашия гост едур какво значи да си ледериец.
След това тръгна обратно при Карос и Брутен. Инвигилаторът тъкмо казваше:
— … известни връзки с несъгласни елементи в Лекарския колеж — това го е признал. Въпреки че не може да му се припишат конкретни престъпления, ясно е, че…
— Следващият — прекъсна го Брутен Трана.
Карос затвори уста, след това се усмихна хладно.
— А, да. Следващият задържан е поет. Написа и разпространи призив за революция. Не отрича нищо и всъщност дори оттук можете да видите стоическото му упорство.
— А другият до него?
— Собственикът на един хан, гостилницата му се посещаваше от неблагонадеждни елементи — недоволни войници всъщност — и двама от тях също са сред задържаните. За противодържавната дейност бяхме уведомени от една почтена курва…
— Почтена курва ли, Инвигилатор? — Едурът се подсмихна.
Карос примига.
— Ами да, Брутен Трана.
— Защото е издала ханджия.
— Ханджия, въвлечен в измяна…
— Искал е прекалено висок дял от приходите й, по-вероятно. Продължете. И моля, бъдете по-кратък в описването на престъпленията.
— Разбира се — отвърна Карос Инвиктад и жезълът му забарабани по мекото му рамо като палка, отмерваща бавен марш.
Танал се беше изпънал до командира си в стойка „мирно“. Инвигилаторът продължаваше да изрежда нарушенията на ледериите. Осемнадесетте затворници бяха добро извлечение от над тристате души, оковани в подземните килии. Приличен брой арести за седмицата, помисли си Танал. За по-големите престъпници от тях предстояха Удавянията. От триста и двадесетимата една трета бяха обречени да изгазят дъното на канала под съкрушителната водна тежест. Букмейкърите напоследък се оплакваха, тъй като вече никой не оцеляваше в изпитанието. Разбира се, не се оплакваха прекалено шумно, след като истинските подстрекатели сред тях рискуваха сами да минат Удавянето — само първите няколко се бяха оказали достатъчно, та протестите да стихнат.