Ахването на Нисал отекна в изведнъж стихналата зала. Тя хвърли кос поглед към едурските стражи и видя, че са замръзнали като статуи.
Рулад изглеждаше готов да заплаче.
— Измяна сред едурите? Моите едури? Не може да бъде… Има ли доказателство?
Леко свиване на рамене.
— Ваше величество, съмнявам се, че той би се заел с подобно разследване, ако не се е натъкнал непреднамерено на такава… деликатна информация.
— Махай се. Вън!
Трайбан Гнол се поклони, после заотстъпва към изхода. Може би беше прекалил. Но семето все пак беше посято. В най-плодородната почва.
Щом външните врати се затвориха, Нисал излезе от алкова. Рулад й махна да се приближи.
— Любов моя — прошепна й с глас на дете, — какво да правя? Демонът… те са го довели тук.
— Ти не можеш да бъдеш победен, императоре.
— А за да го унищожа, колко пъти трябва да умра? Не, не съм готов. Бинадас беше могъщ магьосник, съперничеше на самия магьосник-крал. Брат ми…
— Възможно е канцлерът да греши — каза колебливо Нисал. — Може всъщност сънят на Томад да е бил измамно послание — има много богове и духове, които гледат на Сакатия бог като на свой враг.
— Стига. Объркан съм. Нищо не разбирам. Какво става, Нисал?
— Дворцови амбиции, любими. Връщането на флотата е раздвижило нещата…
— Моите собствени Едур… кроят измяна…
Тя сложи ръка на лявото му рамо. Най-нежният допир, мигновен. Веднага я отдръпна. „Смея ли?“
— Карос Инвиктад е може би най-амбициозният от всички. Той блаженства в своето царство на ужас сред ледериите и жадува да го разшири и да включи Тайст Едур. Ваше величество, аз съм ледерийка — познавам хора като Инвигилатора, зная какво ги тласка, какво подхранва злите им души. Той жадува за власт, защото сърцето му тръпне от страх към всичко, което е извън контрола му — от самия хаос. В неговия свят той е обсаден от всички страни. Ваше величество, идеалният свят на Карос Инвиктад е свят, обкръжен от море от трупове, всеки непознат и непознаваем е заличен. И дори тогава няма да намери мир.
— Може би трябва да се изправи срещу мен на арената — каза Рулад с неочаквано зла усмивка. — Лице в лице с едно чедо на хаоса, нали? Но не, той ми трябва, за да излавя своите ледерийци. Предателите.
— А трябва ли този ледериец да получи власт и над Тайст Едур?
— Измяната е безцветна — отвърна Рулад и отново с усилие се намести на трона. — Предателството тече невидимо, какъвто и да е цветът на кръвта. Не съм решил за това. Трябва да помисля, да разбера. Може би трябва отново да повикам канцлера.
— Ваше величество, вие назначихте Едур да наблюдава Патриотистите. Помните ли?
— Разбира се, че помня. За идиот ли ме смяташ?
— Може би Брутен Трана…
— Той беше, да. Нито веднъж не ми е докладвал. Направил ли е каквото му заповядах? Как изобщо мога да знам?
— Повикайте го тогава, ваше величество.
— Защо се крие от мен? Освен ако не заговорничи с другите заговорници.
— Ваше величество, зная със сигурност, че той търси аудиенция с вас почти ежедневно.
— Ти? — Рулад я изгледа с присвити очи. — Как?
— Брутен Трана ме потърси, помоли ме да говоря с вас от негово име. Канцлерът му отказва аудиенция с вас…
— Трайбан Гнол не може да отказва такива неща! Той е ледериец! Къде са моите Едур? Защо никога не ги виждам? А сега Томад се е върнал, и Ханради Халаг! Никой не иска да говори с мен!
— Ваше величество, Томад чака във външната стая…
— Той знае, че ще му откажа. Объркваш ме, курво. Не ми трябваш — никой не ми трябва! Само време ми трябва. Да помисля. Само това. Всички се страхуват от мен, и с пълно основание, о, да. Предателите винаги се страхуват, а когато кроежите им бъдат разкрити… о, как се молят за живота си! Може би трябва да избия всички — море от трупове, тогава ще има мир. А аз искам само това. Мир. Кажи ми, щастливи ли са хората ми, Нисал?
Тя сведе глава.
— Не зная, ваше величество.
— А ти? Ти щастлива ли си с мен?
— Нищо друго не изпитвам освен любов към вас, ваше величество. Сърцето ми е ваше.
— Същите думи, които си казвала и на Дисканар, несъмнено. И на всички други, с които си лягала. Нареди на слугите да ти приготвят баня — вониш на пот. После ме изчакай под коприните. — Повиши глас. — Повикайте канцлера! Искам да говоря с него незабавно! Върви, Нисал, призлява ми от ледерийската ти воня.
Тя заотстъпва, а Рулад вдигна ръка и каза:
— Моя прескъпа, златните коприни — ти си като бисер сред тях. Най-сладкият бисер…
Брутен Трана пресрещна в коридора Томад Сенгар, комуто бе отказана аудиенция, поклони се и каза: