Локхарт изпадна в ужас при мисълта на какви опасности се е изложила, макар и придружена от роднини. Тя очевидно все още не разбираше какво става в тази страна, с изключение може би на първите дни на вълненията, когато наистина се беше уплашила за съдбата на баща си и близките ся — добре известни търговци и банкери със солидни връзки в правителството на шаха. За щастие баща й разпръсна опасенията му, прошепвайки му веднъж, че той и братята му от години оказват тайна подкрепа на Хомейни и борбата му срещу шаха. Но щом и Безсмъртните си пробиват път към ръководството на бунтовниците и млади офицери като Карим открито се обявяват на тяхна страна, предстоят ужасни кръвопролития, Том беше сигурен в това.
— Колко души се присъединиха към вас? — попита той, все още без да знае какво решение трябва да вземе.
— Само трима, но Карим каза, че това е добро начало и скоро Бахтияр и привържениците му ще избягат точно както направи шахът.
— Слушай какво ще ти кажа, Шаразад. Днес правителствата на Англия и Канада наредиха на всички свои поданици да напуснат временно Иран. Мак прехвърля нашите служители в Ал Шаргаз до изясняване на обстановката.
— Съвсем разумно.
— Утре тук ще кацне един 125, който ще вземе Джени, Мануела, теб и Азадех, затова иди да си приготвиш…
— О, скъпи, аз няма да заминавам, това не е необходимо. Азадех също… Ако има някаква опасност за нас, татко положително ще ни предупреди навреме… — Видя, че чашата му е полупразна и скочи да му налее още вино, после добави: — Тук съм в пълна безопасност.
— Мисля, че ще бъдеш в пълна безопасност само ако за известно време напуснеш Иран…
— Чудесно е, че проявяваш загриженост за мен, скъпи, но няма причини да заминавам. Утре ще попитам татко, ти също можеш да го сториш… — Къс полуизгоряло дърво пропука и отскочи към решетката на камината. Той понечи да се надигне, но тя вече беше там. — Аз ще го оправя, мили, ти си почивай, сигурно си уморен. Може би утре ще намериш време да отидем заедно при татко. — Ръцете й сръчно оправиха огъня, галабията и продължаваше да стои на облегалката на близкия стол. Тя забеляза погледа му и на лицето й се появи усмивка.
— Защо се смееш?
Вместо отговор, тя отново се усмихна, грабна дрехата и игриво изтича навън. Все още неспокоен, Локхарт отправи поглед в огъня и се опита да подреди аргументите си, тъй като не искаше да й се налага. „Ако трябва, и това ще направя — реши той. — Господи, колко неприятности се струпаха наведнъж! Чарли изчезна, Ковис е в руини, убиха Киаби, Шаразад се пъха в центъра на въстанието! Тя е луда — да се подлага на такъв риск! Ще умра, ако я изгубя! Господи, закриляй я, който и да си, където и да се намираш!“
Холът беше огромен. В далечния му край беше разположена масата, край която можеха да се хранят дванадесет души, но те рядко я използваха, тъй като предпочитаха да посрещат гостите си по ирански маниер — на пода, където постилаха голяма покривка и се настаняваха на възглавниците около нея. Рядко носеха обувки вътре, особено дамски с високи токове, които биха повредили дебелия килим. В апартамента имаше пет спални, три бани и два хола — вторият се намираше в другия край на жилището и обикновено го използваха поотделно: тя да приема приятелките си, а той — за делови разговори.
Живееха щастливо, той нямаше нищо против роднините й. Освен това баща и държеше на уговорката им в навечерието на сватбата — в продължение на три години Том да се придържа към иранския начин на живот, а след това да реши дали да напусне страната, със или без Шаразад. „Дотогава, с помощта на Аллаха и неговия Пророк, ще притежаваш достатъчно опит, за да направиш правилен избор, ще имаш синове и дъщери, защото макар и слаба като европейка и разведена веднъж, дъщеря ми е съвсем здрава и нормална жена“ — каза му любезно баща й, влиятелният Яред Бакраван.
— Тя все още е много млада — отвърна му Локхарт. — Може би ще решим, че е твърде рано за деца.
— Никога не е рано — остро отвърна баща и. В свещената книга го пише съвсем ясно — жената трябва да има деца, домът и има нужда от тях. Без деца жената се променя и става нещастна. Това е най-сериозният проблем за любимата ми дъщеря Шаразад. Някои неща от модерния живот одобрявам, но други не мога да приема.
— Но ако ние двамата стигнем до решението, че все още е рано…
— Такова решение тя не може да взема! — смаяно го погледна Яред Бакраван, дребен закръглен мъж с бяла коса, още по-бяла брада и твърди очи. — Дори обсъждането на подобен проблем с нея е немислимо! Ако не се научиш да мислиш като иранец, бракът ви няма да трае дълго. А дори и няма да започне както трябва. Да не би ти да не искаш деца?