— Искам ги, разбира се. Но…
— Добре, тогава въпросът е приключен!
— Но нали имам правото да решавам дали да имам деца, или не, докато текат трите години на нашето споразумение?
— Глупости! Ако ти не искаш…
— Искам, ваше благородие!
— Добре тогава — промълви с неудоволствие възрастният мъж. — Можеш да избираш в продължение на една година, но само ако се закълнеш в Бога, че наистина искаш деца! Главата ти е пълна с глупости, сине мой! С помощта на Аллаха те трябва да се стопят като сняг, паднал върху пясъка на пустинята! А жените винаги имат нужда от деца…
Локхарт се усмихна наум. Този чудесен старец би сключил сделка със самия Аллах, насред райските градини! И защо не? Такава е съдбата на целия му народ. „Но какво ще му кажа след няколко дни, когато изтича тази първа година? — запита се той. — Искам ли наистина бремето на децата? Не, все още не, макар че Шаразад очевидно е готова на това. Разбира се тя прие без възражения решението ми, но положително не го одобрява.“
От кухнята долиташе приглушеният й глас — нареждаше нещо на прислужницата. Истинска музика за ушите му, уморени от грохота на моторите в кабината. Настанен удобно върху възглавниците, той замислено наблюдаваше огъня. Някъде далеч се стреляше, но това вече беше толкова обикновено явление, че никой не му обръщаше внимание.
„Трябва да я изведа от Техеран — помисли той. — Но как? Никога няма да тръгне, докато семейството й е тук. Може би наистина тук е в безопасност, но това няма да е за дълго, ако посещава размирни места. Дошан Тапе! Тя е луда! Как може да ходи там! Май вече всички са луди. Господи, как искам да знам дали армията е получила заповед да потуши въстанието! Ако Бахтияр не се размърда, с него е свършено! Но ако го стори, ще се пролеят реки от кръв, защото иранците са буйни хора и смъртта не може да ги изплаши, особено когато вярват, че се жертват в името на исляма…
Ох, този ислям! А Бог — къде е този единствен техен Бог?
В главите и сърцата на вярващите, в Шаразад и роднините и… А в мен? Не, все още не. Обещах на стареца да направя каквото трябва, да прочета Корана. Добре де, а после?
Сега не бива да мисля за това, трябва да съм практичен! Тя е в опасност, със или без галабия. Всеки момент може да се забърка в нещо, пък и защо ли да не го стори? Това е нейната родина.
Но тя е моя съпруга и аз ще й заповядам да се държи настрана. Нали баща й притежава един имот на Каспийско море, близо до Бандар-е Пахлави, може да я изпрати там. Времето е хубаво, не е като в Техеран, макар че жилището им винаги е добре отоплено, резервоарите са пълни с нафта, имат предостатъчно храна. Благодарение на баща й и братята му, разбира се.
Господи, колко много съм му задължен!“
Откъм вратата се разнесе лек шум и той извърна глава. На прага се беше изправила Шаразад, отново облякла галабията, но този път и с лек воал на лицето — никога не беше я виждал така. Очите й блестяха, галабията леко прошумоля заедно със стъпките й. Тя застана пред него и леко разтвори наметката, която се хлъзна в краката й. Отдолу беше чисто гола и той неволно ахна.
— Ето, ваше превъзходителство, господарю мой — промълви тихо тя на фарси. — Доволен ли е сега от наметката ми моят съпруг?
— Шаразад!
— Не — изплъзна се тя от протегнатите му ръце, но той успя да я сграбчи и миг по-късно потъна в аромата на тялото й. Устните им се сляха в продължителна целувка. — Може би винаги трябва да съм облечена така? На улицата, на пазара, навсякъде? Много жени твърдят, че го правят.
— Не! Само от тази мисъл мога да полудея! — Той понечи да я вземе на ръце, но тя се изплъзна и тихо прошепна:
— Да останем тук, любими…
— Прислугата…
— Забрави за прислугата, тя няма да ни безпокои. Забрави всичко! Моля те, любими! Това е твоят дом, аз съм твоята вярна съпруга, твоята вечна робиня!
Останаха. Както винаги страстта й не отстъпваше на неговата, както винаги той не можеше да разбере как и защо постига това. Знаеше само едно — с нея се преселваше в райските градини…
Час по-късно седнаха да вечерят, но спокойствието им бе нарушено от звънеца на входната врата. Хасан, прислужникът, отиде да отвори, после се върна и тихо съобщи:
— Господарю, дошъл е негово превъзходителство генерал Валик. Извинява се за късното посещение, но моли да му отделите няколко минути по важен въпрос.