Локхарт кипна, но Шаразад го докосна леко по ръката и той се въздържа.
— Приеми го, скъпи, аз ще те чакам в спалнята. Хасан, донеси още един комплект прибори и затопли храната, негово превъзходителство сигурно ще е гладен.
Валик го засипа с извиненията си, категорично отказа храната, но после, разбира се, позволи да го убедят да се присъедини към вечерята и яде със завиден апетит. Локхарт търпеливо чакаше, изпълнявайки на практика обещанието си да се държи като иранец. Какво казваше баща й? Семейството е над всичко, след него идва учтивостта, избягването на директни въпроси и преки отговори. Всичко това се постигаше много по-леко на фарси, отколкото на английски.
И все пак Локхарт премина на английски в момента, в който това стана възможно.
— Радвам се да ви видя, генерале — започна той. — С какво мога да ви бъда полезен?
— Едва преди половин час научих, че сте в Техеран — отвърна Валик, после галантно добави: — От години не съм вкусвал такава прекрасна храна. Съжалявам, че ви обезпокоих толкова късно.
— Няма значение — отвърна Локхарт и замълча. Възрастният мъж продължи да се храни, без да изпитва неудобство от факта, че го прави сам. Късче от агнешкото месо се лепна за мустаците му и Том се запита колко ли ще се задържи там. Но генералът се избърса и каза:
— Предайте комплиментите ми на Шаразад — готвачката й е чудесна. Ще я похваля пред скъпия си братовчед, негово превъзходителство Яред.
— Благодаря — отвърна Локхарт и продължи да чака.
Между двамата отново надвисна тежко мълчание, после Валик отпи глътка чай и попита:
— Пристигна ли разрешението за полета на 212?
— Когато си тръгнахме, го нямаше — отвърна объркано Локхарт. Не беше подготвен за подобен въпрос. — Зная, че Мак изпрати специален човек да го вземе… Бих му позвънил, но за съжаление телефонът ми не работи. Защо?
— Партньорите ми биха искали вие да пилотирате.
— Капитан Макайвър издаде заповед на името на капитан Лейн — разбира се, ако получим исканото разрешение.
— Ще го получите — каза Валик, избърса устата си и пак отпи от чая. — Партньорите ми предпочитат вие да изпълните този чартър. Сигурен съм, че Макайвър няма да има нищо против.
— Съжалявам, но трябва да се върна в Загрос и да видя дали всичко там е наред — отвърна Локхарт, после накратко разказа какво се беше случило там.
— Загрос може да почака няколко дни — поклати глава генералът. — Сигурен съм, че Яред ще бъде много доволен, когато научи, че сте предпочели да изпълните желанието на партньорите ни.
— Изпълнявам това, което ми наредят — смръщи вежди Локхарт. — Какво толкова важно виждат партньорите в този чартър? Няколко сандъка с резервни части й нищо повече!
— Всички чартъри са важни. Партньорите са много загрижени за качеството на услугите ни. Значи се разбрахме, нали?
— Първо трябва да говоря с Мак. Второ, съмнявам се дали изобщо ще получим разрешение за полета на 212, трето, наистина трябва да се върна в базата!
— Сигурен съм, че Мак ще се съгласи — усмихна се любезно Валик. — Вие ще получите разрешение да напуснете въздушното пространство на Техеран. — Стана и добави: — Отивам още сега при Мак да му кажа, че нямате нищо против. Поднесете моите благодарности на Шаразад заедно с хилядите ми извинения за причиненото безпокойство.
Локхарт не се помръдна от мястото си.
— Все още не зная какво толкова важно има в превоза на няколко сандъка с резервни части и куфарче със сто-двеста хиляди риала — твърдо изрече той.
— Според партньорите е важно, ето защо веднага щом разбрах, че сте се върнали, реших да ви се обадя. Сигурен съм, че с удоволствие ще изпълните полета, особено като зная колко сте привързан към цялото ни семейство. В крайна сметка сме близки хора, нали?
Всичко това беше изречено с хладен и нетърпящ възражение тон, макар че любезната усмивка продължаваше да стои на устните на генерала.
— С удоволствие бих помогнал, но…
— Отлично, значи въпросът е уреден — прекъсна го Валик. — Няма нужда да ме изпращате. — Той спря за момент на прага, обърна се да огледа апартамента и тихо добави: — Вие сте щастлив човек, капитане. Завиждам ви.
След като Валик си отиде, Том Локхарт се настани пред полузагасналия огън в камината и се замисли. Хасан и прислужницата отнесоха посудата в кухнята, после му пожелаха лека нощ, но той не ги чу. Шаразад също се появи, веднага оцени състоянието му и тихо се прибра в спалнята.