Выбрать главу

— Валик е опасен тип, сигурно ще бъде въоръжен… Спокойно може да ти опре пистолет в главата и да те принуди.

— Възможно е — все така спокойно отвърна Локхарт, макар че сърцето му се свиваше. — Въпреки това нямам избор. Принуден съм да му помогна и ще го сторя, но не искам да се покажа глупак. — Замълча, после попита: — Ногър в течение ли е?

— Не.

През безсънната нощ Макайвър беше претеглил всички възможности и решението му беше да не рискува нито Ногър Лейн, нито Локхарт. Ще лети сам, да вървят по дяволите медицинските прегледи и законността! Този полет е една лудост, така че още малко беззаконие няма да промени нищо.

Планът му беше прост — след разговора си с Том Локхарт да заяви, че отказва да разреши този полет и няма да подпише разрешението. След това да каже, че ще отиде до уговореното място с Валик по шосе, с достатъчно бензин, за да стигне границата. Дори Локхарт да поиска да го придружи, проблеми няма да има — просто няма да отиде на уговорената с него среща, вместо с това ще се добере до Галег Морги, ще впише собственото си име в разрешението за полет и ще вдигне машината във въздуха. На мястото, където ще го чака Валик…

— Какво? — попита той, осъзнал, че Локхарт му говори нещо.

— Съществуват три варианта — повтори Том. — Отказваш да издадеш разрешение на мен и го даваш на някой друг. Освободил си Ногър, Чарли го няма, оставаме само ние двамата. Но ти не можеш да отидеш, Мак! Опасността е прекалено голяма!

— Няма да отида, разбира се, моето разрешително не е…

— Не можеш да отидеш, Мак! — твърдо повтори Локхарт. — Съжалявам, но това е положението!

Макайвър въздъхна, разумът му взе връх над чувствата и той се отказа от примамливата идея да полети.

— Прав си — рече той и пристъпи към реализация на втория си план. — Сам ще решиш дали да изпълниш този полет или не. В случая аз няма да издавам никакви заповеди, ще издам разрешението на твое име, но при определени условия. Ако си уверен, че мястото за качване на пътниците е чисто, можеш да ги качиш. После се насочваш към Исфахан — Валик каза, че това е уредено. Ако и там всичко е наред — продължаваш. Може пък господин „Иранска връзка“ наистина да е всесилен. На това трябва да се основава и нашият риск.

— Моят риск, Мак.

— Бандар-е Делам е на самата граница, но ти в никакъв случай не трябва да я доближаваш. Приемаш ли? — протегна ръка Макайвър.

— Приемам — стисна я Локхарт, а вътре в себе си се помоли на Бога да бъде в състояние да изпълни поетото обещание.

Макайвър му каза мястото за качване на пътниците, подписа и разрешителното и забеляза, че ръцете му треперят. Ако нещата се объркат, САВАК незабавно ще арестува и двамата. А може би и Джени, потръпна от ужас той. Не сподели с Локхарт, че Джени ги беше подслушвала, не сподели и заключенията й след това.

— Рискът е огромен, Дънкан — беше казала тя. — Но ти и Том трябва да се опитате да му помогнете, защото и двамата сте вътре и просто нямате избор.

Макайвър тръсна глава и подаде разрешителното на Локхарт.

— Единствената ми изрична заповед е да не приближаваш границата, нито да я преминаваш, Том — твърдо продума той. — Сториш ли го — губиш всичко, включително и Шаразад!

— Прав си — кимна другият.

— Това е, желая ти късмет.

Локхарт кимна, усмихна му се приятелски и излезе.

Макайвър затвори вратата зад него. „Дано да съм взел правилно решение — помисли си уморено той; пулсираща болка раздираше главата му. — Наистина би било лудост да ида сам, но все пак… Много ми се иска да съм на неговото място, много!“

Видя Джени на кухненския праг и изненадано възкликна. Върху нощницата си беше наметнала топъл пуловер, беше без очила, очите й бяха някак разфокусирани.

— Страшно много се радвам, че се отказа да го свършиш сам, Дънкан — тихо прошепна тя.

— Какво?

— Хайде стига, глупчо, познавам те прекалено добре. Цяла нощ не мигна, за да стигнеш до някакво решение, аз също — от тревога за теб. Зная, че на твое място бих го сторила или поне бих искала да го сторя. Но Том е млад и силен, Дънкан, сигурно ще се справи. А после дано вземе Шаразад и замине… — Сълзите започнаха да се търкалят по бузите й. — Божичко, толкова се радвам, че не замина!