Тръсна глава, избърса сълзите си и отиде да сложи чайника.
Той се приближи и я прегърна.
— Джени, скъпа, днес може би ще кацне полет 125… Ще заминеш ли с него?
— Разбира се, мили. Ако и ти си в него.
— Но аз…
— Дънкан, моля те да ме изслушаш — обърна се към него тя и се отпусна на гърдите му. — Трима от партньорите ти вече напуснаха страната заедно със семействата си и всички пари, които успяха да измъкнат. Същото стори и шахът, да не говорим за почти всичките ни познати и приятели. Сега бяга дори всесилният генерал Валик, въпреки огромните си връзки и влияние! Мисля, че след събитията в Дошан Тапе и бунта на кадетите тук, в Галег Морги, за нас е крайно време да прекратим всякаква дейност в тази страна и да се махаме!
— Не можем да го направим, Джен — развълнувано извика той, сърцето му до ухото й бясно затуптя и тя отново изпита тревога за състоянието му. — Това би било катастрофа!
— Ще бъде временно, докато положението се нормализира.
— Напусна ли Иран, свършено е с дейността на компанията С-Г!
— Не зная, Дънкан — въздъхна тя. — Решението трябва да вземе Анди, а не ти. Нали той ни изпрати тук?
— Така е, но той поиска моето мнение и аз не можах да му кажа, че трябва да зарежем на произвола на съдбата хеликоптери и оборудване за повече от трийсет милиона долара! При тази бъркотия всичко ще бъде разграбено и изпочупено само за броени дни и ние ще изгубим всичко. Всичко, Джен, включително и вноските ни за пенсия, които също са свързани със С-Г!
— О, Дънкан, не мислиш ли, че…
— Няма да оставя на произвола на съдбата нашите хеликоптери! — твърдо повтори Макайвър и за миг усети паника. — Просто не мога!
— Тогава ги вземи с теб.
— Не можем да го сторим, за Бога! Никой няма да ни издаде разрешение за подобни полети, няма начин да се отпишем от иранския регистър! Просто трябва да изчакаме благоприятна промяна в обстановката!
— Нищо подобно, Дънкан. Освен за компанията трябва да помислиш и за децата! Трябва да заминем, защото, който и да спечели войната, нас ще ни изхвърлят. Особено ако това се окаже Хомейни! — В съзнанието й изплува споменът за речта на този религиозен лидер, произнесена преди време на гробищата: „В името на Аллаха трябва да бъдат отсечени ръцете на всички чужденци!“… Господи!
16
Табриз Едно: 9,30 сутринта.
Червеният рейнджровър напусна портала на ханския дворец и се насочи към възвишенията, по които се виеше пътят за Табриз и Техеран. Зад волана беше Ерики, до него седеше Азадех. Братовчед й полковник Мазарди го бе убедил да не пътува за Техеран в петък.
— Пътят ще бъде изключително опасен — каза му той. — Днес бунтовниците едва ли ще се появят, затова е най-добре да отидете при Негово височество хана и да поискате съвета му.
Полковникът беше началник на местната полиция.
— Разбира се, ще направим това, което решиш ти, Ерики — присъедини се към него Азадех. — Но аз ще бъда наистина щастлива, ако прекараме тази нощ у дома, при татко.
— Братовчедка ми е права, капитане — добави Мазарди. — Сам ще решите как да постъпите, но аз се кълна в Пророка, че безопасността на Нейно височество е толкова важна за мен, колкото и за вас. Ако продължавате да мислите, че трябва да тръгнете утре — направете го. Аз мога да ви уверя, че в момента тук е безопасно. Ще разположа постове навсякъде; ако на този Ракоци или на някой друг молла му мине през ума да се доближи на по-малко от километър до двореца Горгон, горчиво ще съжалява.
— Моля те, Ерики! — настоя с усмивка Азадех. — Нищо не ти пречи да се посъветваше Негово височество баща ми.
Ерики неохотно отстъпи. Арбъри и Дибъл, двамата механици, бяха решили да прекарат уикенда в табризкия хотел „Интернационал“.
— Резервните части ще пристигнат в понеделник, капитане. Старата лисица Макайвър знае, че ако до сряда не ремонтираме нашия 212, ще му се наложи да изпрати друга машина, а това положително няма да му хареса. Ще си седнем на задниците и ще свършим ремонта бързо. Няма от какво да се тревожим — едва ли някой ще посмее да ни закачи, нали сме британски поданици? Не забравяйте, че работим за тяхното правителство, което и да се окаже то. Не сме имали проблеми нито с едните, нито с другите копелдаци, простете за израза. Не ни мислете, ще си седим кротко в хотела и ще ви чакаме да се върнете в сряда. Приятно прекарване в Техеран.