Ръката му продължаваше да обгръща раменете й, тя вдигна глава и му каза нещо, но той не чу нито дума сред ужасните крясъци. Единственото, което видя, беше смъртният ужас в очите й. Направи нов опит да разшири пространството около себе си, но отново не успя. Отчаяно се опита да потисне надигащото се в душата му клаустрофобично желание да се бие, да се бие до смърт за малко жизнено пространство. Знаеше, че започне ли веднъж, спиране няма. Тълпата ще я унищожи. Все пак не успя да сдържи едно рязко движение на свободния си лакът и тъпакът, притискащ го изотзад, се свлече в калта с тихо изхълцване. За щастие в същия миг към Азадех си проби път някаква тлъста дърта вещица, която крещеше нещо и се опитваше да сложи част от мръсната си галабия върху гърдите й. Тълпата я поощряваше с победоносен рев и никой не забеляза падналия мъж.
Очевидно я караха да облече мръсната галабия, а тя беше напълно объркана. Никога в живота си не беше се сблъсквала с подобно отношение, никой не я беше заплашвал и унижавал по този начин. За пръв път попадаше в такава близост със селяни, при това враждебно настроени.
— Облечи го, кучко!…
— Облечи галабията в името на Аллаха!
— Не в името на Аллаха, жено, в името на народа…
— Аллах е велик, подчини се на…
— Пикая ти на Аллаха, да живее революцията!
— Покрий си косата, курво!
— Изпълни заветите на Пророка, да бъде благословено името му!…
Заедно с виковете започна да се увеличава и натискът срещу тях. Безброй крака тъпчеха агонизиращия на земята мъж, но никой не му обръщаше внимание. Някой се опита да откопчи ръката на Ерики от рамото на Азадех и тя усети как другата му ръка се хлъзга към гърба да извади ножа…
— Не, Ерики, не! Ще те убият!
Изпаднала в паника, Азадех рязко блъсна дебелата вещица, която се опитваше да нахлузи галабията през главата й. Това някак отрезви околните дрипльовци и виковете замряха на устните им. Но онези отзад продължаваха да напират, настана невъобразима бъркотия. Ерики и Азадех успяха някак си да разширят свободното пространство около себе си, макар че продължаваха да бъдат плътно обкръжени от всички страни. Тя не вдигаше глава към лицето му, само се притискаше конвулсивно в масивното му тяло. Някакъв тип си сложи един от сутиените й пред гърдите и тромаво започна да подскача. Тълпата го възнагради с буйни овации.
Вандалщината продължаваше. Изведнъж Ерики усети, че нещо наоколо се променя. Ниският мъж и помощниците му бяха престанали да се ровят в колата и гледаха към Казвин. После се отдръпнаха и след миг се смесиха с тълпата. Останалите край бариерата мъже скачаха в колите си и поемаха с пълна скорост по пътя за Техеран. Селяните също обърнаха очи към пътя, виковете им бавно затихнаха. В далечината се появи тълпа, предвождана от молли, която започна да пресича шосето, без да обръща внимание на движещите се по него коли. Почти всички бяха въоръжени. С викове „Аллах акбар“, „Аллах и Хомейни“ те се втурнаха към бариерата.
Разнесоха се изстрели, откъм бариерата им отвърнаха със същото, миг по-късно двете групи се смесиха и подеха жестока битка с камъни, тояги, вили и ножове. Селяните хукнаха към къщите си, хората от колите изскочиха навън и се проснаха в калта, търсейки закрила от свистящите във всички посоки куршуми.
Ерики бавно излезе от парализата. Бутна Азадех към колата, събра набързо част от разхвърляните им в калта вещи, хвърли ги отзад и затръшна вратата. Пет-шест дрипльовци, се приближиха с очевидната цел да си вземат нещо от багажа, но той ги разблъска, скочи зад волана и завъртя стартера. Включи на заден ход, заобиколи мястото, което за малко не се превърна в техен гроб, после включи на първа и с рев се понесе по поляната успоредно на пътя. Напред и малко вдясно забеляза ниския с още трима от помощниците му — забързано, се качваха в някаква таратайка. Спомни си, че документите им останаха у тях, понечи да спре, но после тръсна глава и с пълна газ се насочи към дърветата, които растяха край шосето. Видя как ниският сваля, автомата от рамото си, прицелва се и стреля.
Откосът мина високо, Ерики рязко извъртя волана и насочи тежката машина към нападателя. Онзи беше зает да сменя пълнителя и успя да го стори в мига, в който масивната броня го сплеска на пихтия в собствената му кола. Пръстът му все пак успя да натисне спусъка и джипът бе обсипан с куршуми. Стрелбата спря, докато не свършиха патроните в пълнителя, рейнджровърът беше целият изподупчен, челното му стъкло стана на сол. Побеснял, Ерики даде на заден ход и блъсна колата. Тримата помощници на ниския също намериха смъртта си, а той понечи да скочи и да довърши всеки, който му се изпречи, с голи ръце. За щастие погледът му се плъзна по огледалцето за обратно виждане и той видя, че към колата тича разгневена тълпа. Затръшна вратата, даде на заден ход и изчезна. Рейнджровърът е машина точно за такива терени — тежките му грайферни гуми с лекота преодоляваха неравностите и дупките. След броени секунди бяха сред закрилата на рядката горичка. Ерики превключи скоростите и задействува предния мост. Джипът тромаво преодоля канавката, разкъса телената мрежа и излезе на пътя. Ерики изключи предния мост, смени скоростите и полетя напред.