— Стига! — извика заповеднически Ракоци. — Ако не спрете, ще ви избия всичките! — После пусна кратък ред в снега. — Качвайте се обратно! И двамата! — Ерики го гледаше подозрително и не помръдваше от мястото си. — Хайде, скачайте вътре! Свободни сте!
С примряло от страх сърце Азадех се покатери на задната седалка. Ерики бавно отстъпваше назад, прикривайки я с тялото си. Ракоци ги държеше на мушка с нетрепваща ръка. Видя как финландецът отпуска тялото си на задната седалка, моторите увеличиха обороти и хеликоптерът се надигна на метър от земята, бавно завъртайки се към него. Вратата се затръшна. Сърцето лудо блъскаше в гърдите му. „Ето го решителния миг! Или ще умрем всички, или ще живеем достатъчно дълго, за да се срещнем в бой още веднъж!“
Стори му се, че този миг трае цяла вечност. Хеликоптерът започна бавно да се отдръпва, метър по метър, все така идеална цел за неговото оръжие. Пръстът му леко се сви около спусъка. Още няколко метра назад, после машината рязко изви, увеличи скоростта си и започна да набира височина.
„Добре — помисли си той и усети как умората го поглъща. Нямаше да е зле, ако беше успял да задържи жената като заложник, но както и да е. — Утре, вдругиден… винаги можем да докопаме дъщерята на стария Абдула хан! Тя ще почака, Йоконен също… Междувременно трябва да се завладее една цяла страна, да се избият хиляди генерали и духовници, да се ликвидират още много врагове…“
19
Летището на Техеран: 5,05 следобед.
Макайвър внимателно шофираше покрай оградата от бодлива тел, насочвайки се към портала за приемане на товари. Пътят беше заснежен, хлъзгав и непочистен. Температурата беше около нулата, небето беше забулено от тежки облаци, до мръкване имаше не повече от час. Той хвърли поглед на часовника си и ядосано въздъхна. Още не можеше да се примири с факта, че комитетът на въстаниците затвори снощи офиса му. Рано сутринта се беше опитал да се промъкне в сградата, но тя продължаваше да бъде под охрана и никой не обърна внимание на обясненията му, че иска да провери какво е пристигнало по телекса.
— Проклетници! — обобщи Джени, когато той се прибра у дома. — Трябва да се направи нещо. Дали Джордж Толбът не може да ни помогне?
— Съмнявам се, но може да опитаме. Ако Валик беше… — Макайвър се усети и млъкна. — Том би трябвало вече да е дозаредил и да е стигнал там… където и да се намира това „там“.
— Да се надяваме — рече тя и отправи една безмълвна молитва. — Дано всичко свърши добре. Видя ли дали са отворени магазините?
— Затворени са, Джен. Ще обядваме супа от консерва и бира.
— Съжалявам, но бирата свърши.
Опита се да се свърже с Ковис и другите бази по джобната си радиостанция, но не получи отговор. Не успя да хване дори Би Би Си или „Гласът на Америка“, трябваше да се задоволи с обикновените антиамерикански тиради на радио „Свободен Иран“, които послуша малко, след което изключи радиото, обзет от отвращение. Телефонът не работеше. Опита се да чете, но и това не му се удаде. Умът му беше изпълнен с тревога за Локхарт, Петикин, Старк и всички останали. Липсваха му офисът, телексните връзки, работата. Проклет да е шахът, който остави всичко на разрухата! А някога всичко вървеше толкова гладко! Решаваше всички проблеми на място, хеликоптерът му го чакаше на летището, можеше да отлети за Исфахан, Табриз, Абадан, Ормуз, Ал Шаргаз — навсякъде, където си поиска. Джени често го придружаваше, правеха си пикници на открито, ледената бира се лееше в изобилие.
— Дявол да ги вземе! — изруга той.
Следобед малкият апарат пропука и оживя. Обади се Фреди Еър от Ковис и съобщи, че 125 ще кацне на летище Техеран около 17 часа днес. Излита от Ал Шаргаз, миниатюрното независимо шейхство на осемстотин мили от Техеран, оттатък Персийския залив. Там С-Г имаше свой офис.
— Споменаха ли, че имат разрешително, Фреди? — развълнува се Макайвър.
— Не зная. Съобщението е лаконично: „ЕТА пристига в седемнадесет нула-нула Техеран, кажете на Макайвър, не можем да се свържем.“
— Как вървят нещата при теб?
— Горе-долу. Старк все още е в Бандар-е Делам, нямаме пряк контакт с него. Преди половин час разговарях с Руди.
— Добре, продължавай да поддържаш контакт. Какво стана с твоя радист сутринта? Два часа се опитвах да се свържа с вас, но безуспешно.