Настъпи дълга пауза, после Фреди каза:
— Арестуваха го.
— За какво, по дяволите?
— Не зная, Мак… капитан Макайвър. Ще докладвам веднага щом разбера. Ще изпратя Марк Дюбоа обратно в Бандар-е Делам веднага щом е възможно, но засега сме малко ограничени… Всички трябва да стоим в района на базата, тук, в кулата, стои един очарователен боец, всички полети са забранени, с изключение на КАЗЕВАК… А дори и в подобни случаи сме задължени да вземаме на борда по един боец!
— За какво е всичко това?
— Не зная. Уважаемият командир на базата полковник Пешади твърди, че това е временна мярка, само за днес и може би утре. Между другото в 15 часа и 16 минути се обади капитан Скрагър и съобщи, че изпълнява специален полет до Бандар-е Делам.
— За какво отива там, по дяволите?
— Не зная, сър. Капитан Скрагър каза, че бил помолен да го осъществи от дьо Плеси в Сири. Аз… Мисля, че времето ми изтича, сър. Нашият симпатичен пазач започва да губи търпение. Ако успеете да изпратите 125 дотук, полковник Пешади обеща да даде разрешение за кацане. Ще се опитам да изпратя Мануела, но не гарантирам — тя е изключително нервна, защото не знае нищо за Старк.
— Ясно. Кажи й, че Джен ще бъде в самолета. Веднага тръгвам за летището, но един Бог знае кога ще успея да се добера дотам! — Обърна се към Джени и извика: — Джен, започни да събираш багажа си…
— Какво искаш да вземеш със себе си, Дънкан? — сладко му се усмихна тя.
— Ти ще пътуваш, не аз!
— Не ставай глупав, скъпи. Ако искаш да посрещнеш 125, трябва наистина да побързаш. Все пак внимавай и не забравяй снимките. О, между другото — докато ти правеше опити да проникнеш в офиса, Шаразад изпрати един от прислужниците си с покана за вечеря.
— Джен, ти заминаваш със 125! Точка по въпроса!
Спорът не можа да се разгори просто защото той веднага тръгна. Наложи му се да заобикаля по странични пътища, тъй като главните магистрали на града бяха задръстени от народ. Когато го спираха, той показваше снимката на Хомейни, под която на фарси пишеше: ДА ЖИВЕЕ АЯТОЛАХЪТ, и веднага го пропускаха. Не видя нито един войник, жандарм или полицай — по тази причина не се наложи да използва фотографията на шаха, под която пишеше друго: ДА ЖИВЕЕ МОГЪЩИЯТ ИРАН. Въпреки всичко измина за два часа и половина разстоянието, което при нормални условия вземаше за по-малко от час; накрая нервите му почти не издържаха.
Но 125 не се виждаше никъде — нито на някоя от страничните писти, нито в района на карго-службата, нито край сградите на терминала. Той отново погледна часовника си — беше пет и седемнадесет. Още един час щеше да бъде светло, ако машината изобщо се появи. Един Господ знае — може би отдавна са й наредили да се връща обратно.
В близост до сградите на терминала дремеха няколко граждански самолета, на които беше отказано разрешение за излитане. Един от тях — Боинг–747 на Иранските кралски авиолинии, представляваше опожарена развалина. Останалите изглеждаха нормално. Беше твърде далеч, за да различи опознавателните им знаци, но между тях трябваше да бъде и самолетът на „Алиталия“. Паула Джанкани все още беше у тях, под грижите на Ногър Лейн, разбира се. „Хубаво момиче“ — разсеяно си помисли Макайвър.
Стигна до портала, който водеше към складовете и карго-службата. Тя беше затворена от миналата сряда. Порталът зееше разтворен и неохраняван от никого. Зад него беше бариерата на митницата с нейните забранителни надписи на английски и фарси, зад която при нормални условия никой не можеше да преминава. Тук работеха над петстотин души, които денонощно приемаха огромния поток от стоки, пристигащи в Иран срещу износа на петрол, надвишаващ сумата деветдесет милиона долара дневно. Сега районът беше пуст, стотици каси и кашони лежаха пръснати из снега, повечето от тях разбити и ограбени. Край тях се виждаха няколко коли и камиони, повечето опожарени и надупчени от куршуми.
Митническата бариера, която препречваше пътя към пистата, беше спусната, но очевидно се крепеше на един-единствен паянтов болт. На табелата пишеше, отново на английски и фарси: „Забранено преминаването без разрешение на митницата!“ Макайвър спря, натисна клаксона и зачака. Никой не се появи. Той слезе от колата, вдигна бариерата и се върна зад волана. На няколко метра оттатък спря отново и се върна да спусне бариерата. После даде газ и пресече пистата към складовете и хангарите на С-Г, които побираха девет хеликоптера. В момента вътре имаше три машини от модела 206 и една 212.