С облекчение видя, че железните врати са затворени и катинарите им са здрави. Тук беше основният им склад за резервни части и евентуалното му унищожение би представлявало тежък удар за дейността им в цялата страна. Вътре имаше части и специални инструменти за повече от два милиона долара, собствени колонки за зареждане и над петдесет хиляди галона гориво за хеликоптери в подземните резервоари, които Макайвър бе „забравил“ да обяви пред бунтовниците още в началото на размириците.
Вдигна глава и огледа небето. От посоката на вятъра определи, че 125 ще кацне на писта 29-ляво, подхождайки от запад. Но от него нямаше нито следа. Той отключи вратата, превъртя секрета зад себе си и забързано прекоси студеното фоайе на служебния офис, насочвайки се към телекса. Откри, че машината е изключена.
— Проклети идиоти! — изръмжа той. Имаше изрична заповед телексът винаги и при всички обстоятелства да работи. Включи го, но нищо не се случи. Щракна ключа на осветлението и едва тогава установи, че няма ток. — Проклета страна!
Ядосано се приближи до УКВ радиостанцията и натисна копчето. Тя веднага зажужа, тъй като беше снабдена с акумулатори за аварийно захранване.
— Ехо Танго Лима Лима — проговори в микрофона той, произнасяйки регистрацията на полет 125-ETLL. — Говори Макайвър, чувате ли ме?
— Ехо Танго Лима Лима — чуваме те ясно и чисто — моментално прозвуча лаконичният отговор. — Тук горе се чувстваме доста самотни, от половин час викаме, но никой не отговаря. Къде си?
— В офиса на летището. Съжалявам, Джони — отвърна Макайвър, познал гласа на командира на ескадрилата им реактивни машини. — Току-що пристигам, едва спях да се добера. Какви са твоите координати?
— На седемнайсет мили южно от теб. Тъкмо излизам от облаците и се снижавам от две хиляди и седемстотин метра на стандартната височина за подход. Очаквам да получа разрешение за кацане на писта 29-ляво. Какво става, Мак? От кулата на Техеран никой не отговаря, на практика никой не се е свързал с нас, откакто навлязохме над иранска територия!
— Боже Господи! Дори и радарът в Киш?
— И той, приятелю. Какво става при вас?
— Не зная. До снощи кулата работеше, военните ни дадоха разрешение за един полет в южна посока. — Макайвър беше смутен, защото радарът в Киш беше основният контролен пост за всички полети от и към Иран, особено за тези, които пресичаха Залива. — Летището е съвсем пусто и това ме тревожи. В града срещнах многохилядни тълпи, има и барикади. Нищо особено, нямаше сблъсъци, нямаше вълнения.
— Ще имаме ли проблеми при кацането?
— Съмнявам се дали помощните средства работят, но облачността е на хиляда и двеста, а видимостта — поне десет мили. Пистата ми изглежда съвсем наред.
— Какво ти е мнението?
Макайвър прецени възможностите за кацане без наземно водене и без разрешение, после попита:
— Имаш ли достатъчно гориво за евентуално завръщане обратно?
— О, да, съвсем достатъчно. Нямате възможност за дозареждане, така ли?
— За момента е така, макар че разполагаме с известни количества за спешни случаи.
— Излизам от облаците на височина хиляда и четиристотин, вече виждам пистата.
— Окей, ETLL. Източен вятър, скорост около десет възела. Можеш да кацнеш нормално на писта 29-ляво. Военната база изглежда напълно напусната, тъй че не очаквам друг трафик. Всички цивилни полети са забранени. Предлагам да прелетиш над пистата и ако видиш, че всичко е наред, да подходиш за кацане. Не се мотай много горе, защото тук е пълно с идиоти, които само чакат да се появи нещо, по което могат да стрелят. Веднага щом се приземиш, направи маневра на 180 градуса, за да бъдеш готов за излитане. Аз ще се кача в колата и ще дойда да те посрещна.
— ETLL, прието.
Макайвър извади кърпичка и избърса изпотените си ръце, после я прекара през челото си. Стана с намерението да излезе и сърцето му подскочи.
На прага се беше изправил мъж в униформа на митнически офицер, ръката му небрежно лежеше върху кобура на пистолета. Униформата му беше мръсна и измачкана, кръглото му лице беше обрасло с тридневна брада.
— Салаам, ага — поздрави Макайвър, опитвайки се с всички сили да запази спокойствие. Лицето на офицера му беше непознато, очевидно не беше от тези, с които компанията работеше редовно.
Мъжът попипа пистолета, изви очи към радиостанцията, после ги спря отново на Макайвър.