— Сякаш си жива! — промърмори той. — Огромно гадно чудовище, което иска да ме затрупа заедно с хубавите ми сондажи! Но това няма да ти се удаде, курво проклета!
Отиде в малкия склад за взривни вещества и взе двете бомби, които беше приготвил. Всяка съдържаше шест пръчки динамит, плътно привързани около детонатор, който се задействуваше за тридесет секунди. Внимателно ги пусна в малка чанта, прибавяйки към тях запалка и няколко кутии кибрит.
— Света Богородице! — помоли се чистосърдечно той. — Направи така, че тези шибани неща да свършат работа!
— Пиетро, хей, Пиетро!
— Идвам! Имаме достатъчно време! — Пред барачката се беше изправил Джани с побеляло лице. — Какво има?
— Джинепа!… По-добре ела да го видиш!
Марио Джинепа лежеше по гръб, клепачите му потрепваха, въздухът излизаше на пресекулки от гърлото му. До леглото му стоеше Жан-Люк и мереше пулса му.
— На моменти е страшно ускорен, после изобщо не се долавя — притеснено промълви той.
— Само преди месец Марио мина на редовния медицински преглед за годината! — изплю се на пода Пиетро. — Кардиограми и всичко останало. Нямаше му нищо! Мръсни докторчета!
— Беше глупаво да го оставим последен — рече Джани.
— Той е шефът, той заповядва тук. Хайде, да го слагаме на носилката и да тръгваме към хеликоптера — мрачно подкани Пиетро. — Тук с нищо не можем да му помогнем. Динамитът, да върви по дяволите, и утре можем да го гръмнем!
Повдигнаха го внимателно, завиха го с топли дрехи и го понесоха през снега към чакащата машина. В момента, в който стигнаха до площадката, планината изпусна тежка въздишка. От върха на страховитата ледена грамада се откъснаха едри късове сняг и лед, след броени секунди лавината започна да се свлича с ужасяваща бързина. Нямаше време за бягство — единственото, което можеха да сторят, беше да чакат с примрели от ужас сърца. Грохотът нарасна, снежната грамада се откъсна от върха, отнесе като сламка последния фургон и един огромен стоманен резервоар в пропастта, после започна да стихва.
— Мама миа! — прекръсти се Джани. — Тоя път си помислих, че наистина заминаваме!
Жан-Люк също се прекръсти и погледна нагоре. Надвисналата над сондажа грамада беше още по-зловеща. Хиляди тонове сняг и лед всеки миг щяха да се сгромолясат върху тях. Отдолу чернееха оголените скали.
— Жан-Люк! — простена от носилката Джинепа. — Динамитът! Веднага!… Не чакайте повече!…
— Прав е! — размърда се Пиетро. — Или сега, или никога!
— Моля ви! — прошепна Джинепа. — Аз съм добре, направете го!…
Забързаха към хеликоптера. Вкараха носилката, напречно на предните седалки. Останалите се натовариха вътре и закопчаха предпазните колани. Жан-Люк се настани на лявата седалка и сложи шлемофона.
— Всичко наред ли е, Скот?
— Напълно, шефе — отвърна Гавалан. — Как е Джинепа?
— Зле — отвърна французинът и се зае с проверка на контролните уреди. Всичко беше в границите на зеленото, гориво имаше предостатъчно. — Тази грамада ще се стовари всеки момент, да я вземат дяволите! Трябва да внимаваме за завихрянето, ако не искаме да бъдем погребани в пропастта. Хайде!
— Взех още един шлемофон от „Роза“ — рече Гавалан. — Ще ни трябва за Пиетро.
— Ще му го дадем във въздуха — махна с ръка Жан-Люк. — Излитай, тук не се чувствам добре!
Скот подаде газ, машината леко се поклати и се откъсна от заснежената повърхност на площадката. Докато хеликоптерът набираше височина над пропастта, Жан-Люк се промуши през свързващия люк в задната част на кабината и подаде на Пиетро шлемофона.
— Слагай го на главата си! — нареди той. — Сега имаш връзка с кабината.
— Много добре — отвърна Пиетро, заел място до вратата.
— Дръж се здраво, ако обичаш. Щом сме почнали, трябва да свършим!
Пиетро нервно се изсмя. Жан-Люк хвърли поглед към Джинепа, който изглеждаше добре, после се върна на мястото си и включи вътрешната връзка.
— Чуваш ли ме, Пиетро?
— Si, si, amico.
Хеликоптерът продължи кръговото си изкачване, изравни се с върха. От този ъгъл надвисналата грамада не изглеждаше толкова страшна. Машината леко се разтърси.
— Още малко височина, amico — обади се Пиетро. — Трийсет-четирийсет метра и леко на север.
— Разбрано, Пиетро — отвърна Скот. — Сега ти си навигаторът.