Беше възрастен и сух като старо маслинено дърво, слаб и жилав, с одърпани дрехи. Въпреки това беше най-бодрият от групата след двудневното изкачване.
— Ще се мушнем тук и ще се подготвим — обърна се човекът от ЦРУ към Рос.
Рос свали карабината от рамото си и с благодарност се отпусна. Чувстваше се разглобен, мускулите на краката го боляха, гърбът му беше вдървен.
— Всичко ме боли! — оплака, се с отвращение той. — А би трябвало да съм подготвен за подобно изпитание!
— Подготвен си, сахиб — обади се гурката Тенцинг и се усмихна. — Следващия път като нищо ще се качим на Еверест!
— Да, ако е твоето маце! — засмя се Рос.
— На върха на тая грамада сто на сто има нещо — замислено промълви човекът от ЦРУ, без да обръща внимание на закачките им.
Погледът му беше отправен към тъмната планина. Когато се видяха на уговореното място близо до Бандар-е Пахлави преди два дни, Рос би го взел за монголец, непалец или тибетец, ако не беше предварителната информация. Човекът беше тъмнокос, с жълтеникава кожа и азиатски очи, облечен като местен жител.
— Свръзката ви от ЦРУ се казва Розмънт, Виен Розмънт — съобщи му полковникът по време на инструктажа. — Наполовина виетнамец, наполовина американец, двайсет и шест годишен, действува в района повече от година, говори фарси и турски, второ поколение в ЦРУ, можете да му имате пълно доверие.
— Изглежда, няма да имам друг избор, сър — беше отвърнал Рос.
— Така е. Ще се срещнете южно от Бандар-е Пахлави на посочените координати, той ще е с лодката. Ще се придържате в близост до брега, докато стигнете на няколко километра южно от съветската граница, после ще поемете към целта.
— Той ли ще е водачът?
— Не. Той знае местоположението на „Мека“, това е кодовото име на радарната станция, негова грижа е да намери водач. Ако не се появи на срещата, ще изчакате през цялата нощ в събота. Ако до разсъмване не се появи, значи е разкрит и операцията се отлага. Ясно?
— Да. А слуховете за вълнения в Азербайджан?
— Доколкото сме уведомени, боеве се водят в Табриз и западната част, около Ардабил всичко е спокойно. Розмънт ще е по-добре осведомен. Ние… ние знаем, че съветските войски са в бойна готовност и сигурно ще нахлуят, ако азербайджанците изхвърлят привържениците на Бахтияр. Всичко зависи от лидерите им, един от които е Абдула хан. Ако имате затруднения, веднага трябва да се свържете с него. Той е един от нашите и ни е изключително предан.
— Ясно. А ако онзи пилот, Чарлс Петикин, откаже да ни вземе?
— Ще го принудите. Тази операция е одобрена и съгласувана на най-високо място от вашите и нашите шефове, но за съжаление не можем да я предложим в писмена форма. Ясно ли е, Боб?
Третият човек, който присъстваше на инструктажа, някой си Робърт Армстронг, когото Рос виждаше за пръв път, кимна.
— Да.
— А иранците? Те дадоха ли съгласието си?
— Тук става въпрос за националната сигурност… Както вашата, така и нашата. А и тяхната, между другото… Но те са, как да кажа… доста заети в момента, а и Бахтияр може да падне…
— Значи е истина, че Щатите мътят водата…
— Нямам мнение по този въпрос, капитане.
— Последен въпрос: защо не възложите задачата на вашите хора?
Вместо полковника отговори Робърт Армстронг:
— Всички са заети с важни задачи. Освен това нямаме възможност да прехвърлим толкова бързо в Иран хора с вашата подготовка.
„Наистина сме подготвени добре — помисли си Рос и разкърши рамене. Боляха го от каишките на тежката раница. — Можем да се катерим, да скачаме, да караме ски, да убиваме тихо или шумно, да летим като вихрушка срещу терористи и други врагове на обществото, да вдигаме във въздуха всяка цел, независимо дали тя е на хиляди метри височина, или е скрита дълбоко под водата… Самият аз съм късметлия, защото притежавам всичко, за което съм мечтал — здраве, университетско образование, военна академия, специални части, дори и любимите си гурки…“ Той се извърна към своите придружители и им подхвърли няколко цинизма на родния диалект. Те беззвучно се разтърсиха от смях. После видя, че Виен Розмънт и водачът озадачено го гледат.
— Моля за извинението ви, господа — поясни на фарси Рос. — Просто казах на моите братя да се държат прилично.
Мешги не отвърна нищо и отново отправи поглед в мрака.
Розмънт свали ботушите си и започна да разтрива краката си, за да ги стопли.