Тежкият приклад смаза носа и част от лицето му. Релази се строполи в безсъзнание на снега, ослепял завинаги, останал жив по волята на Аллаха, макар и ненормален, с повредени мозъчни функции. Нападателят му беше войник на негова възраст, който сграбчи карабината още по-здраво и разби паянтовата ключалка на бараката.
— Бързо! — прошепна той, изпотен от страх.
Генерал Валик подаде глава навън и предпазливо се огледа.
— Хайде, побързайте, за Бога! — дръпна го за ръкава войникът.
— Аллах да те благослови! — прошепна Валик, хлътна в бараката и след миг се показа с две дебели пачки банкноти.
Войникът ги натъпка в джобовете на униформата си и се стопи в мрака така безшумно, както се беше появил. Валик за момент се поколеба с разтуптяно сърце. Вдигна карабината от снега, зареди и я преметна през рамо. Взе в ръка дипломатическото си куфарче и отправи една безмълвна молитва на благодарност към Бога, че въстаниците бързаха прекалено много, за да открият двойното му дъно.
— След мен! — изкомандува семейството си той. — И тихо, за Бога!
Дръпна пешовете на дългото си палто и закрачи през снега. Жена му Ануш, осемгодишният Джалал и шестгодишната Сетарем се поколебаха на прага на бараката. Всички носеха скиорски дрехи, върху своите Ануш беше наметнала визоново палто, което особено много раздразни бунтовниците, имали късмета да ги арестуват.
— Ще ти го оставим! — викна един от тях. — Само то е достатъчно доказателство за греховете ти пред Аллаха и ще те прати в ада!
Но през нощта визонът й свърши чудесна работа в студената барака, тя го постла на пода и зави децата си с него.
— Хайде, милички — прошепна тя и потръпна от страх.
Тялото на пазача препречваше пътя им, от гърлото му се изтръгваха тихи стенания.
— Мамо, защо този спи в снега? — попита момиченцето.
— Не зная, миличка. Да побързаме и нито звук!
С тези думи Ануш прекрачи проснатото тяло, но малката не успя да го стори и падна в снега. Братчето й помогна да се вдигне, хвана я за ръка и всички заедно забързаха в мрака. Валик ги водеше внимателно. Не след дълго стигнаха хангара с техния 212 и той въздъхна облекчено.
Главният лагер беше далеч, чак от другата страна на широката писта. Генералът се огледа, не видя пазачи и се затича към хеликоптера. Надникна и с огромно облекчение видя, че вътре няма заспали стражи. Опита вратата и установи, че не е заключена. Дръпна я лекичко и махна с ръка на семейството си. Влязоха в кабината, той заключи отвън и набързо постла някакво одеяло под сгъваемите седалки. Настани децата върху него и ги предупреди да мълчат каквото и да става. После се отпусна до жена си, наметна се с друго одеяло и хвана ръката й. По бузите й се търкаляха сълзи.
— Не плачи, имай търпение — успокои я той. — Още малко и всичко ще бъде наред, ако е рекъл Аллах…
— Ако е рекъл Аллах — почти беззвучно повтори тя. — Но какво става? Полудя ли този свят? Защо ни тикнаха в тази дупка като престъпници? Какво ще стане с нас?…
— С помощта на Аллаха стигнахме дотук, защо да не ни помогне да се доберем и до Кувейт? — прошепна Валик.
Пристигнаха в Исфахан вчера, малко преди пладне. Полетът премина спокойно, всички радиочестоти мълчаха. Верният шофьор, служил при генерала цели петнадесет години, получи заповед да върне колата в Техеран и да не казва на никого, че семейството е „заминало за вилата си на Каспийско море.“ На никого не можем да се доверим, обясни на жена си Валик, докато чакаха пристигането на хеликоптера.
— Това е вярно — кимна тя, — но би трябвало да вземем и Шаразад — с нея Том Локхарт щеше да направи всичко възможно да ни превози на сигурно място.
— Не, тя не би тръгнала за нищо на света — отвърна Валик. — А на него не трябва да се доверяваме, той е чужденец…
— Все пак би било по-умно да вземем и нея.
— Не — поклати глава той, убеден, че знае как да постъпи с Том Локхарт.
По време на полета от Техеран до Исфахан той седеше отпред до пилота. Летяха на малка височина и внимателно заобикаляха населени места и военни бази. Когато Локхарт се включи на честотата на военната база в Исфахан, оттам му отвърнаха незабавно, очевидно ги очакваха. Кулата му даде инструкции за кацане и го предупреди да не се включва отново, а да остане на подслушване.