Ръцете и краката му бяха готови за операциите по излитането, воят на двигателите се усилваше, капитанът до него открито отправяше горещи молитви към Бога. Той не чуваше нито хленченето на децата, които бяха изпълзели от прикритието под седалките, за да се сгушат в Ануш, нито ругатните на Валик и майора, които го заклеваха да излита.
Стрелките бавно се повдигаха. Още и още… Ето, вече са почти в зелената зона! Сега! Лявата му ръка започна да издърпва нагоре лоста за управление, но в този миг колата изскочи иззад завоя и закова на петнадесетина метра от тях. От нея изскочиха петима мъже и насочиха пушките си към главата, му, други заобиколиха откъм плъзгащата се врата на кабината. Том беше почти във въздуха, но благоразумно се отказа да натисне лоста докрай, съзнавайки, че моментално ще бъде убит. Извърна глава назад и видя, че вратата на кабината е отворена и в нея нахлуват нападателите, всички облечени в офицерски униформи. За негова изненада те започнаха да се прегръщат с Валик и майора, а капитанът до него го сръчка в ребрата и извика:
— Излитай, за Бога!
Показа вдигнат палец на онзи с пушката отвън, той я преметна през рамо и хукна към вратата. Миг по-късно беше вътре, вратата силно се захлопна.
— Внимавай! — викна Али и му посочи далечния край на пистата, където се появиха още няколко коли. Надвесен от прозореца на първата, невидим стрелец даде дълъг автоматен откос. Том вдигна машината и се съсредоточи в маневрирането, което би им осигурило най-кратък път за бягство.
Офицерите зад гърба му нададоха победоносни крясъци и се разпределиха по седалките. Повечето бяха полковници, здравата разтърсени, особено генерал Селади, затиснат между Валик и майора.
— Не знаех дали това сте вие, ваше превъзходителство — оправдаваше се майорът. — Стрелях във въздуха просто за предупреждение. Да благодарим на Аллаха, че планът успя!
— Но вие се готвехте за излитане! Щяхте да ни изоставите и…
— Нищо подобно, ваше превъзходителство вуйчо — спокойно го прекъсна Валик. — Просто английският пилот изпадна в паника и не искаше да чака. Тези англичани са големи страхливци! Но сега това няма значение — добави той. — Имаме храна и оръжие и се намираме в безопасност! Да бъде благословено името Божие! Освен това ще имам достатъчно време, за да планирам следващите ни действия!
„Добре че имах и достатъчно пари — помисли си той. — С тях освободих не само семейството си, но и всички вас, особено този пилот, от когото ще имам нужда още малко.“
— Щяха да ни застрелят като кучета, ако не бяхте ни взели! — извика гневно генерал Селади и лицето му почервеня. — Дано се пържи в ада този страхлив пилот! Защо си губихте времето да го освобождавате? Али може да лети на 212!
— Вярно е, но Локхарт има повече опит при такива объркани маршрути.
Валик се усмихна окуражително на Ануш, която седеше срещу него и притискаше в прегръдката си треперещото момиченце. Синът му се беше отпуснал на пода и дремеше с лице в скута на майка си. Тя му се усмихна в отговор и леко се размърда, за да се намести по-удобно. Той протегна ръка да я докосне, после се настани на седалката и затвори очи, уморен, но доволен. „Ти си един страшно умен човек“ — похвали се мислено той. Дълбоко в себе си знаеше, че ако не беше излъгал Макайвър за опасността от САВАК, особено по отношение на семейството си, нито той, нито Локхарт щяха да му помогнат да избяга. Но той ги беше преценил внимателно и точно, както беше постъпил и с Гавалан.
Какви глупаци, Господи!
„А ти, мой скъпи вуйчо Селади, ти си по-лош дори от презрените чужденци! Нито успя да ми осигуриш дозареждане с гориво, нито ми помогна да избегна пленяването от онази воняща тълпа! Ти и твоите единадесет колеги сте просто жалки предатели! Ако не беше тайният ми информатор в Генералния щаб, сега щях да съм си в Техеран и щяха да ме спипат по бели гащи заради вашето предателство! Битката още не е загубена, лоялистите може би ще възвърнат позициите си, но аз предпочитам да наблюдавам хода на събитията от Англия, Сен Мориц или Ню Йорк!“
За миг си позволи да си представи огромната бяла птица, чиито мощни мотори го пренасят заедно със семейството му към свободата. В Лондон имаше разкошен апартамент, в Съри го чакаше отлично поддържано имение, в Калифорния имаше друго. Да не говорим за сметките в швейцарски банки. „О, да, трябва да помисля и за блокираната ни обща сметка със С-Г на Бахамските острови — подсети се доволно той. — Тя ще ме обогати с още четири милиона долара, които вече лесно ще измъкна от лапите на онзи противен тип Гавалан. Ще разполагам с предостатъчно средства за охолен живот на семейството си, независимо от това, което ще се случи тук. Дори и да победи, Хомейни няма да живее вечно, да го убие Господ! Скоро ще бъдем в състояние отново да се завърнем, Иран отново ще бъде нормална държава, а междувременно разполагаме с всичко, което ни е необходимо.“