На вратата се почука и на прага се изправи младият помощник на главния инженер Уотанабе, който смутено започна да се извинява за безпокойството.
— Какво има? — прекъсна го самият Уотанабе и се надигна иззад широкото бюро в ъгъла на залата.
— Пристига някаква комитетска делегация, Уотанабе-сан… Касиги-сан… Идват въпреки нашите протести, вижте сами! — пребледнелият младеж посочи към прозореца до Касиги.
Двамата японци пристъпиха натам. Пред главния вход на рафинерията беше спрял пълен с въстаници камион, следваха го още няколко. Въоръжени мъже започнаха да скачат от тях и да се събират на групички.
Скрагър ги видя, спря за миг, после продължи към портала. Извикаха му да спре и на територията на рафинерията се появи голям мерцедес. От задната му част слезе едър мъж с черна роба и черен тюрбан, с гъста бяла брада. Придружаваше го доста по-млад мъж с мустаци, облечен в летен костюм и отворена яка на ризата. И двамата носеха очила.
— Кои са пък тези? — учуди се Уотанабе и смукна въздух през стиснатите си зъби.
— Не зная, но всеки аятолах означава неприятности… Този е аятолах, моллите носят бели тюрбани…
Заобиколени от половин дузина телохранители, двамата влязоха във входа на сградата.
— Такео, покани ги тук с всички любезности — извърна се Уотанабе към помощника си, изчака го да излезе и добави: — Само веднъж досега сме били посещавани от аятолах, това стана миналата година, по време на пожара в Абадан… Дойде, събра всичките ни ирански работници, наруга ги за две-три минути, после им нареди да започнат стачка. — Лицето му потъмня: — Оттогава започнаха неприятностите ни и все още не можем да се оправим.
— А сега какво? — попита Касиги.
Уотанабе сви рамене, приближи се до бюрото си и взе една снимка на Хомейни, която лежеше отгоре.
— Трябва да бъдем любезни — иронично се усмихна той и я закачи на стената. — По-добре да седнем, те ще очакват да ги приемем официално. Моля ви, заемете председателското място.
— Не, Уотанабе-сан — поклати глава Касиги. — Аз съм тук временно, вие ръководите обекта.
— Както желаете — отвърна Уотанабе и зае председателското място.
— Какъв беше проблемът с онзи пожар в Абадан, за който споменахте? — любопитно го погледна Касиги.
— А, прощавайте — погледна го извинително Уотанабе, но дълбоко в душата си беше потресен, че Касиги не е чувал нищо за това събитие, което беше объркало всичките им планове. — Случи се миналия август, по време на Рамадана. Това е техен свят празник, по време на който никой правоверен не може да яде и пие преди залез-слънце. Нервите на всички са опънати до крайност, всичко друго остава на заден план. Протести срещу шаха почти нямаше, с изключение може би на Техеран и Кум, но и те лесно бяха потушавани от полицията и САВАК. На петнадесети август някакви типове подпалили кино „Рекс“ в Абадан, „случайно“ всички изходи били залостени, в настъпилата паника намерили смъртта си петстотин души, предимно жени и деца…
— Ужасно!
— Наистина. Цялата нация изпадна в ярост, всички обвиняваха САВАК, следователно шаха. Той от своя страна обвини левите сили и се закле, че с пожара нямат нищо общо нито полицията, нито САВАК. Естествено, назначи и правителствено разследване, което се проточи седмици. За нещастие то не можа да открие виновника. — Уотанабе млъкна и се ослуша за стъпки в коридора, после продължи: — Това беше искрата, която обедини враждуващите фракции под ръководството на Хомейни и свали династията Пахлави от трона…
— А кой според вас запали киното? — попита Касиги след кратка пауза.
— Кой иска да свали шаха? Много е лесно за всичко да се обвинява САВАК! — Уотанабе чу, че асансьорът спря на етажа, и добави: — Какво са петстотин жени и деца за един фанатик?
Вратата отвори помощникът му Такео. В помещението важно пристъпиха аятолахът и цивилният му помощник, след тях нахлуха и въоръжените им пазачи. Уотанабе и Касиги станаха и любезно се поклониха.
— Добре дошли — започна на японски Уотанабе, макар че говореше фарси отлично. — Аз съм Нага Уотанабе, отговорник за всички дейности тук, а това е господин Касиги от централата ни в Япония. С кого имам честта, моля?
Такео, който също говореше отлично фарси, започна да превежда, но цивилният, който вече беше успял да седне, важно го прекъсна.