— Говорите ли френски? — грубо се обърна той към Уотанабе.
— Не — отвърна на японски инженерът.
— Аз владея до известна степен, този език, господине — обади се колебливо Касиги. — В замяна на това говоря английски, също и господин Уотанабе!
— Добре тогава — кимна цивилният, преминавайки на английски със силен френски акцент. — Ще разговаряме на английски. Аз се казвам Музадех и съм заместник на министър-председателя Базарган за абаданската област…
— Но законите се коват не от Базарган, а от самия имам! — рязко го прекъсна аятолахът. — Той назначи временно Базарган за министър-председател — дотогава, докато нашата ислямска държава бъде оформена с помощта на Аллаха! — Беше надхвърлил шестдесетте мъж с кръгло лице, веждите му бяха бели, съвсем като брадата. — И тя ще бъде под ръководството на имама! — натърти той.
— Да, разбира се — кимна Музадех, после продължи, сякаш изобщо не беше прекъсван: — … Информирам ви официално, че от този момент нататък „Иран-Тода“ преминава под нашия пряк контрол. След три дни ще проведем заседание, на което ще уточним организацията и бъдещите операции. Всички подписани до този момент договори стават невалидни. Аз ще назнача нов контролен съвет, оглавен лично от мен, в него ще има представител на нашите работници, на японските служители, вие също ще бъдете негов член…
— Аз също, а освен мен и един молла от Бандар-е Делам — намусено го изгледа аятолахът.
Музадех ядосано премина на фарси:
— И по-късно можем да уточним състава на комитета! Сега най-важното е да включим в него представител на работниците!
— Най-важното е да се подчиняваме на Аллаха!
— В случая точно това правим, уреждаме участието на народа!
— Не и ако това участие е продиктувано от Сатаната!
Шестимата телохранители напрегнато се размърдаха и се разделиха на две групи. В едната бяха четирима, в другата — само двама. В тишината рязко изщрака вдигнат предпазител.
— Доколкото разбирам, вие искахте да съставим нов комитет? — побърза да се намеси Уотанабе и с облекчение видя, че е успял да прекъсне опасния спор.
— Точно така — кимна Музадех и с усилие на волята откъсна пламналите си очи от лицето на аятолаха. — Трябва да подготвите за проверка всички документи, ще ви държа лично отговорен за всякакъв пропуск, за всякакви престъпления срещу Иран, независимо дали са минали или настоящи!
— Още от самото начало на строителството ние сме партньори с правителството на вашата…
— С шаха, а не с народа на Иран! — остро го прекъсна Музадех.
Телохранителите зад гърба му, повечето почти хлапета с едва наболи бради, заплашително се размърдаха.
— Това е вярно, господин Музадех — отвърна Уотанабе, без да трепне! Беше провеждал многобройни дискусии на тази тема през последните месеци. — Но ние сме японци. „Иран-Тода“ беше изградена от японски специалисти, с помощта на ирански работници наистина, но изцяло със средства на нашата държава!
— Това няма нищо общо.
— Знаем — повиши глас аятолахът и заглуши гласа на Музадех. — Знаем това и именно поради този факт сте добре дошли в Иран. Знаем, че японците нямат нищо общо с проклетите американци и коварните англичани, и въпреки че не сте мюсюлмани и за ваше нещастие душите ви не са просветлени от Аллаха, ние ви приветстваме на наша земя. Но днес с помощта на Аллаха ние отново сме господари на страната си и трябва да поемем в ръцете си всичко, от което зависи нейното бъдеще… Нашите хора ще останат тук и ще Ви задават въпроси. Много ви молим да им сътрудничите, без да се страхувате от нищо. Не забравяйте, че искаме завършването на строителството не по-малко от вас. Аз се казвам Ишмаел Ахвази и съм аятолах на тази област. — След тези думи аятолахът рязко се изправи и хората от охраната стреснато подскочиха. — Ще се върнем точно след три дни!
— Имаме други заповеди за тези чуждестранни… — започна разгорещено на фарси Музадех, но аятолахът не му обърна внимание и напусна залата.
Той ядосано изруга и го последва, хлапаците с пушките също се изнизаха.
Когато се увери, че са сами, Касиги измъкна кърпичка и избърса челото си. Младият Такео шокирано мълчеше, а Уотанабе ровеше из джобовете си за цигари. Такео излезе от вцепенението си, пъргаво приближи бюрото и измъкна запечатан пакет от едно чекмедже.