— Ние… изпращат ни под стража в Исфахан! Под стража! Моята база… Моята база е жертва на предателство и се намира в ръцете на бунтовниците! — Полковникът премина на фарси и се нахвърли върху Хусаин: — Пак те питам, какво общо има съпругата ми с всичко това? — Един от бунтовниците зад него нервно го ръгна в гърба с приклада си. Полковникът бутна пушката настрана, без да се обръща, и яростно изруга: — Кучи син!
— Прекратете! — нареди на фарси Хусаин. — Това е заповед от Исфахан. Вече ви показах документа, според който вие и съпругата ви веднага трябва да бъдете изпратени в Исфахан…
— Документ ли? Хартия за задни цели, по която е драскал някакъв неграмотен аятолах! — ревна полковникът.
— Веднага се качвайте в хеликоптера! — заплашително се приближи към него Хусаин. — Иначе ще наредя да ви вкарат насила!
— Машината още не е готова! — опъна се Пешади, измъкна цигара и побутна най-близкия до себе си бунтовник. — Дай огънче! — Онзи се поколеба и полковникът раздразнено изкрещя: — Глух ли си? Искам огънче!
По лицето на бунтовника се изписа притеснена усмивка, той бръкна в джоба си и извади кибрит. Останалите, включително и моллата, кимнаха с уважение пред куража на този мъж, когото смъртта гледаше в очите. Той беше шахски човек и положително щеше да се отправи към ада. Когато превзеха казармите и нахлуха в хубавата му къща, той безстрашно се изправи насреща им, извика: „Да живее шахът“, и с това окончателно подписа присъдата си.
Хусаин се приближи до Еър и Марк Дюбоа, които бяха прекратили проверката и шокирани наблюдаваха развоя на събитията.
— Салаам — поздрави ги любезно той. — Няма от какво да се страхувате. Имамът заповяда всичко да продължи както досега.
— Както досега? — ядосано повтори Еър. — Този човек там е полковник Пешади, командир на танкова част и герой на иранската армия, изпратена да потуши комунистическото въстание в Оман и да отблъсне агресията на Южен Йемен! Забравихте ли, че той е кавалер на най-високия ирански боен орден „Золфаразан“?
— Това е вярно — кимна моллата. — Но сега трябва да отговаря за престъпления срещу иранския народ и волята на Аллаха! Здравейте, капитан Дюбоа, радвам се, че ще летим заедно.
— Бях помолен да извърша полет КАЗЕВАК — отвърна Дюбоа. — Но това очевидно не е такъв полет.
— Приемете, че е спешна евакуация. Полковникът и съпругата му трябва да бъдат евакуирани до главната квартира в Исфахан…
— Съжалявам, но нашите самолети са лицензирани от „Иран Ойл“ и не можем да ви свършим работа — поклати глава Еър.
Моллата се обърна и извика:
— Ваше превъзходителство Есвандиари!
Курам Есвандиари, по прякор Перкото, беше около тридесетгодишен мъж, добре известен сред чужденците със своята оправност. Беше преминал двегодишен курс на обучение в базата на С-Г в Абърдийн със стипендия, отпусната от правителството на шаха. Той разбута тълпата и пристъпи напред, хората от компанията едва познаха в него доскорошния си ръководител на наземния персонал. Обикновено се обличаше безупречно и винаги беше гладко обръснат. Сега обаче на лицето му беше набола едноседмична брада, беше облечен в груба наметка, а на рамото му се поклащаше М–16.
— Ето разрешителното за полета — подаде той на Еър обичайния формуляр. — Подписано е от мен и съвсем редовно подпечатано.
— Слушай, Перко! Ти не разбираш ли, че това не е КАЗЕВАК?
— Името ми е Есвандиари! — натъртено рече иранецът и Еър се изчерви. — А това тук е съвсем редовна заповед от „Иран Ойл“, който е ваш работодател в Иран. — Лицето му се вкамени: — Ако откажете да изпълните редовна заповед за полет при нормални метеорологични условия, вие нарушавате своя договор, а това означава, че ние сме в правото си да конфискуваме цялата ви материална част — самолети, хангари, резервни части, оборудване, жилища! А след това да ви наредим незабавно да напуснете Иран!
— Не можете да направите това!
— Аз съм главен и единствен представител на „Иран Ойл“ в момента! — заяви Есвандиари. — „Иран Ойл“ е държавна компания, а държавата се представлява от Революционния комитет под председателството на имам Хомейни, Аллах да му дава мир. Прочетете още веднъж договора си с „Иран Ойл“, а не е зле да хвърлите поглед и на договорите между С-Г и „Иран хеликоптърс“. Ще изпълните ли полета, или отказвате?
Еър с мъка се сдържа да не избухне.
— Ами министър-председателя Бахтияр и неговото правителство? — попита той.