— Благодаря, ваше превъзходителство, много сте любезен! — язвително се усмихна Еър и се отпусна в креслото срещу него.
Двамата бяха горе-долу на една възраст, гледаха се враждебно. Иранецът извади цигара и запали.
— Това ще бъде моят кабинет — обяви той. — Иран най-сетне е в ръцете на собствения си народ и вече можем да се заемем с необходимите промени. През следващите две седмици ще работите под прякото ми ръководство, за да се уверя, че разбирате промяната в обстановката. Аз съм единствен представител на „Иран Ойл“ за Ковис, всички разрешения за полети ще бъдат подписвани лично от мен, никой не може да лети без въоръжен представител на Комитета на борда…
— Това е незаконно и забранено! — избухна Еър. — Освен това дяволски опасно!
Настъпи напрегнато мълчание, после Есвандиари кимна и примирително каза:
— Ще стигнем до компромис, сигурен съм. Ще возите въоръжена охрана, но без муниции, става ли? — После се усмихна и добави: — Ние сме разумни хора, скоро ще се убедите, че новото положение ще е изгодно и за вас.
— Надявам се — отвърна Еър и се изправи. — А сега ще отида да уведомя главната ни квартира за настъпилите промени.
С изненада откри, че радиокабината е празна. От неделя насам тук постоянно седеше въоръжен пазач, често самият майор Чангиз с измачканата си униформа. Въздъхна и затвори вратата след себе си, в съзнанието му изплува умното лице на радиста палестинец Масил, разстрелян вчера по обвинение, че е терорист от ООП и враг на народа. Горкият младеж! Еър въздъхна още веднъж. Завършил радиоинженерство в Кайро, Масил беше изключително способен и страшно благодарен на компанията, че го е наела на работа. Без отечество и без средства неговата квалификация би била съвсем безполезна…
Включи апаратурата и зачака. Тихото бръмчене и светналите разноцветни лампички го успокоиха, вече не се чувствуваше толкова откъснат от света. Посегна към ключа на предавателя с надеждата, че Макайвър или някой друг в Техеран ще го чуе, после изведнъж забеляза, че по навик е включил и радарния екран. Понечи да го изключи, но в същия миг забеляза малка мигаща точка, появила се на границата на двадесетмилната зона, ниско над планините. Опитът му помогна да определи, че е хеликоптер. Огледа апаратурата да се увери, че всички приемащи честоти работят, но когато очите му се върнаха на радара, точката вече беше изчезнала. Почака малко, но тя не се появи повече. „Има три възможности — помисли си той. — Машината е кацнала, свалена е или лети ниско над земята, под обхвата на радара. Коя от тях?“ Секундите бавно се влачеха, радарният лъч методично обхождаше екрана, точката не се появяваше.
Пръстите му щракнаха ключа на късовълновия предавател, притеглиха микрофона. Поколеба се за момент, после изключи. Не е необходимо да алармира операторите в кулата на базата, ако там изобщо има дежурен, разбира се. Свъси вежди и се втренчи в екрана. Времето течеше все така бавно. Ако полетът на неизвестния хеликоптер продължава, той вече е най-много на десетина километра от базата. Взе мощния бинокъл и се зае да оглежда хоризонта от запад на изток. В този момент отвън се разнесоха леки стъпки и той побърза да изключи радара. В мига, в който вратата се отвори, зеленият цвят на екрана бавно избледняваше.
— Капитан Еър? — попита го млад мъж с волево, добродушно персийско лице, гладко избръснат и с безупречна униформа. През рамото му беше преметната американска бойна карабина.
— Аз съм.
— Казвам се сержант Вазари и съм назначен за ваш въздушен диспечер — каза младежът, опря карабината си на стената и протегна ръка. Еър я стисна. — Здравейте. Преминал съм тригодишна подготовка в американските ВВС, практикувах шест месеца на летище „Ван Нис“. — Очите му одобрително пробягаха по апаратурата. — Хубаво оборудване!
— Да, да… Благодаря — объркано промълви Еър и най-накрая се сети да остави бинокъла. — Как беше на летище „Ван Нис“?
— Нищо и никаква пистичка в долината Сан Фернандо край Лос Анжелос, но трето по натоварване в целите Съединени щати! — жизнерадостно започна Вазари. — Предимно любителски трафик, разни начинаещи тузари, които не могат да различат витлото от собствения си задник, но въпреки това се мислят за барон Рихтхофен! Двайсетина от тях едновременно на екрана, най-малко осем държат да кацнат в една и съща секунда! — Младежът се разсмя: — Чудесно място за обучение на авиодиспечер, но след шест месеца човек се превръща в маймуна!
Еър се усмихна пресилено и обърна гръб на широкия прозорец.