— Проклет тъпак! — изруга един от тях. — Ще се вдигне във въздуха, пък и ние ще отидем по дяволите! Добре ли сте, капитане? Чухме, че Перкото станал важна клечка!
— Да, така е. — Откъде е този НВХ, Бенсън?
— Бандар-е Делам — отвърна Бенсън, як англичанин с обрулено от вятъра лице. — Бас слагам, че е на Дюк.
Хеликоптерът кацна и изключи двигателите си. Вазари се устреми към него, следван от Зелените ленти, които крещяха: — Аллах акбар!
— Проклети тъпаци! — изруга Еър и напусна прикритието си, за да вижда по-добре. Вратата на пилота се плъзна назад, от кабината наскачаха въоръжени мъже и започнаха да викат приятелски към своите, без да обръщат внимание на все още въртящото се витло. Някой пусна дълъг ред във въздуха, колата откъм базата изскърца със спирачките си, бъркотията беше пълна. От кабината свалиха тежко, ранен молла, положен на носилка, след него започнаха да изнасят още ранени. Еър видя, че Вазари тича към него.
— Имате ли тук лекар? — напрегнато попита сержантът.
— Да — отвърна Еър, сви ръце на фуния и извика: — Бенсън, доведи лекаря и санитаря! — После забърза редом със сержанта и попита: — Какво се е случило, по дяволите?
— Идват от Бандар-е Делам… Проклетите федаини са започнали контрареволюция!
В този момент пилотът скочи на земята и Еър не чу последните думи на сержанта, тъй като вече се беше устремил към човека с кожените дрехи.
— Здрасти, Дюк, стари приятелю! — извика той и с мъка сдържа сълзите си. — Къде се изгуби, бе човек?
Старк се ухили насреща му:
— Бях на риба! — отвърна той, после се извърна и разпери ръце за Мануела, която беше пробила тълпата и тичаше към него. — Здрасти, скъпа — с лекота я повдигна от земята той. — Май отново ме харесваш!
— О, Конроу! — засмя се през сълзи тя. — Като те видях, изведнъж ми се прииска да умра от радост!
— Ние почти го направихме — промърмори той, но тя не го чу, тъй като отново се притисна във врата му. — Сега ме почакай още малко, просто да вкараме в ред нещата… — Остави я на земята и се обърна към Еър: — Хайде, Фреди!
Раненият молла беше оставен направо на земята, главата му замаяно се люшкаше. Мъжът на другата носилка беше мъртъв.
— Сложете го на носилката! — нареди Старк и мъжете със зелени ленти, които пристигнаха с него, моментално се подчиниха. Вазари — единственият униформен в тълпата, и четиримата му придружители зяпнаха от изненада и не обърнаха внимание на човека, който се беше облегнал на хеликоптера и внимателно наблюдаваше развоя на събитията. Това беше Затаки, лидерът на революционерите сунити, който беше поел командуването на Бандар-е Делам.
— Дай да го видя, Дюк — задъхано проговори докторът и разбута тълпата. — Радвам се, че се върна.
Доктор Нът беше петдесетгодишен дебелак с оплешивяла глава и пиянски зачервен нос. Коленичи до моллата и започна да преглежда облените му в кръв гърди.
— По-добре да го преместим в лазарета, останалите също.
Старк нареди на двама от изправените до него въстаници да вземат носилката и да последват доктора. Заповедта му отново бе изпълнена мълниеносно, местните Зелени ленти продължаваха да го гледат опулено. Вече бяха деветима, включително Вазари и пристигналите с колата от базата.
— Вие сте арестуван! — обяви Вазари.
— За какво? — изгледа го Старк.
— Заповед отгоре, капитане — поколеба се Вазари. — Аз просто я изпълнявам… работя тук…
— Аз също. Който иска да говори с мен, да заповяда тук, няма да мърдам никъде — отсече Старк, извърна се към пребледнялата Мануела и добави: — Прибери се у дома, скъпа. Няма за какво да се тревожиш. — После отиде до отворената врата на хеликоптера и надникна в кабината.
— Съжалявам, капитане, но вие сте арестуван! Качвайте се в тази кола!
Старк се обърна и видя дулото на пушка, насочено към гърдите му. Двама от Зелените ленти скочиха на гърба му изотзад и извиха ръцете му. Еър се втурна напред, но друг бунтовник опря автомата си в корема му. Двамата започнаха да влачат Старк към колата, той псуваше и се извиваше, но отгоре му се нахвърлиха още бунтовници. Мануела наблюдаваше сцената, вцепенена от ужас.
Изведнъж се разнесе яростен рев и Затаки разкъса тълпата. Мълниеносно скочи към Вазари, измъкна карабината от ръцете му и рязко замахна с приклада. Само тренираните рефлекси на младия сержант спасиха главата му от пръсване, а побеснелият Затаки изрева, без да го чака да се окопити: