— Защо са дали оръжие на това куче? Глупаци, не сте ли чули заповедта на имама всички военни да бъдат обезоръжени?!
— Слушай, аз съм упълномощен да… — започна разгорещено Вазари, но изведнъж млъкна, усетил с ужас дулото на пистолет в гърлото си.
— Не си упълномощен дори да сереш, преди да те провери Местният комитет! — просъска Затаки. — Проверен ли си?
— Не, но…
— Значи си подозрителен! — притисна револвера си още по-силно Затаки, а свободната му ръка направи повелителен жест към останалите. — Пуснете пилота и приберете оръжието, иначе ще ви избия като кучета, кълна се в Аллаха!
В момента, в който беше сграбчил пушката на Вазари, хората му безшумно обкръжиха тълпата и държаха всички под прицел. Двамата бунтовници, които влачеха Старк, побързаха да го пуснат.
— Защо трябва да ти се подчиняваме? — мрачно пита единият от тях. — Кой си ти да издаваш заповеди?
— Аз съм полковник Затаки, член на Революционния комитет на Бандар-е Делам, по волята на Аллаха. Американецът ни помогна да се спасим от контраатака на федаините и докара тук всичките ни ранени! — Изведнъж го обзе непонятна ярост, той блъсна силно Вазари и сержантът се просна в снега. — Веднага го освободете, не чухте ли какво ви казах? — Пръстът му натисна спусъка и куршумът проби овчия кожух на единия нападател. При трясъка на изстрела Мануела почти припадна, а Зелените ленти се пръснаха да търсят укритие. — Следващия ще го вкарам между очите ти! — изръмжа Затаки и се обърна към Вазари, който все още беше на земята. — Ти си арестуван! Имам чувството, че си предател, и сега ще проверим това. Останалите са свободни. Предайте на местните комитети, че съм готов да разговарям с тях. Тук!
Бунтовниците започнаха да се разпръскват с тихо мърморене. Еър се приближи до Мануела и я прегърна през кръста, срещна очите на Старк и кимна.
— Хайде, ела да се приберем — меко каза той.
— Не, Фреди… моля те! — прошепна тя. — Вече съм спокойна, обещавам да не издам нито звук! — На устата й се появи пресилена усмивка, душата й горещо се молеше мъжът с пистолета да надделее и все още колебаещите се бунтовници да се оттеглят тихо и мирно.
Всички гледаха мълчаливо как Затаки изчаква с пистолет в ръка, гледаха и поваления сержант. Противниците му с повече кураж продължаваха да го гледат намръщено, а Старк стоеше неподвижно сред тях, без изобщо да е сигурен, че полковникът ще успее да се наложи. Затаки провери пълнителя и вдигна пистолета.
— Вървете си с добро, в името на Бога — повтори той, после отново кипна: — Глухи ли сте?!
Този път заплахата в гласа му предизвика необходимия ефект и последните му противници се пръснаха. Сержантът се изправи с посивяло лице и напразно се опитваше да прикрие ужаса си.
— Ти стой на място и да не си посмял да помръднеш, преди да ти наредя! — изръмжа Затаки, после се обърна към Старк. — Пилот, трябва да приключим с разтоварването, а после хората ми трябва да бъдат нахранени!
— Добре, полковник… Благодаря ви.
— Няма нищо. Тези хора не знаят нищо, затова не можем да ги виним… — Тъмните му пронизващи очи се забиха във фигурата на Мануела. — Това жена ви ли е, пилот?
— Да, полковник.
— А моята загина при Абаданския пожар, заедно с двамата ми сина… Такава е била волята на Аллаха…
— Понякога тази воля е непоносимо тежка…
— Волята на Аллах си е волята на Аллах! Хайде, да довършим разтоварването!
— Добре — кимна Старк и се покатери в кабината с чувството, че е преминала само най-непосредствената опасност.
Затаки беше непредвидим и избухлив като нитроглицерин! Свалиха още двама ранени, които бяха привързани неподвижно към седалките. Старк приклекна до единия и меко попита на английски:
— Как си, приятелче?
Джон Тайрър отвори очи и свъси вежди под окървавената превръзка!
— Добре съм… Какво… какво стана?
— Можеш ли да виждаш?
Тайрър изненадано го погледна, после разтърка очите и челото си и за огромно облекчение на Старк промърмори:
— Мога, разбира се… Малко не си на фокус и главата ми ще се пръсне, но те виждам… Виждам те, Дюк… Какво стана?
— Сутринта ни нападнаха федаини. Ти попадна под кръстосан огън и един куршум те парна в слепоочието… Когато се изправи, започна да се въртиш в кръг като обезглавена кокошка и да крещиш: „Не виждам, не виждам!“… После припадна и едва сега идваш в съзнание.