— Наред ли е всичко? — попита го Али Абаси, изтегнал се под гальовните лъчи на слънцето.
Али Абаси беше младият, изключително красив ирански пилот, който му помогна да избяга от Военновъздушната база в Исфахан рано сутринта и по време на целия полет беше седял на предната седалка до него.
— Абсолютно — отвърна Локхарт. — Готов е да скочи и да затанцува.
Денят беше прекрасен, по небето нямаше нито едно облаче, въздухът беше топъл и приятен. След около час и нещо слънцето щеше да залезе и температурата щеше да спадне с двадесетина градуса, но това нямаше значение. Том знаеше, че няма да мръзне, тъй като генералите винаги се грижат добре за себе си и за тези, които са необходими за тяхното оцеляване. „За момента съм необходим на Валик и генерал Селади, но само за момента“ — напомни си той.
Откъм къщата долетя приглушен смях, примесен с възбудените крясъци на онези, които се къпеха в кристалните води на езерото. Къщата изглеждаше не на място в тази усамотена местност — модерна и светла вила с четири спални и отделно помещение за слугите, построена на малко възвишение, от което се разкриваше прекрасна гледка към езерото и бента. На километри наоколо нямаше други постройки, бистрите води бяха заобиколени от голи, тук-там обсипани с храсталаци възвишения. Единственият път се виеше току край водата и се виждаше надалеч, по-лесен беше достъпът по въздуха — с хеликоптер или малък самолет, който би могъл да кацне на тясната прашна писта.
„Тук едва ли би могъл да кацне двумоторен самолет, колкото и малък да е — помисли си Локхарт, когато видя пистата за пръв път. — Трябва да е едномоторен и да кацне още при първия заход, местността не дава възможност за издигане и повторно кръжене. Но като място за криене няма грешка, това трябва да се признае…“
Али се изправи и се протегна.
Бяха пристигнали сутринта, полетът дотук беше минал без произшествия. Генерал Селади даваше заповеди и съвети, които Али леко видоизменяше. В резултат на това Локхарт летеше ниско над пресечената местност, заобикаляйки отдалеч проходи и населени места. Радиостанцията им беше включена на приемане през цялото време на полета, но единственото излъчено в ефир съобщение беше от Исфахан и се отнасяше до хеликоптер 212, пълен с предатели, насочили се на юг. Съобщението беше повторено няколко пъти и в него упорито се настояваше машината да бъде свалена веднага щом я забележат.
— Не споменават нито имената ни, нито регистрационния номер! — възбудено подхвърли Али. — Сигурно са забравили да го запишат!
— Какво значение има това, по дяволите? — отвърна Локхарт. — Ние положително сме единственият 212 във въздуха!
— Няма значение. Не се издигайте на повече от тридесет-четиридесет метра, дръжте посока запад.
Локхарт очакваше да се насочат към Бандар-е Делам на юг и изненадано го погледна:
— Къде отиваме?
— Забравете за компаса. Оттук нататък ще следвате моите инструкции.
— Къде отиваме?
— В Багдад — засмя се Али.
Никой не спомена за крайната точка на полета, докато не се подготвиха за кацане. Бяха изминали около двеста мили от Исфахан, на ниска височина и при постоянен насрещен вятър, който значително увеличи разхода на гориво. Последните минути стрелките на резервоарите показваха плътно нула и Али отправи мълчалива молитва към своя Бог.
— Наложи ли се да кацнем в тази пустош, тук ще си останем! — предупреди го Локхарт. — Какво ще правим с горивото?
— Там, където отиваме, има колкото щеш — отвърна Али, а в следващата секунда пред очите им се разкри синята шир на езерото и той възкликна: — Слава на Аллаха!
Локхарт мълчаливо се присъедини към молитвата му и побърза да кацне. Непосредствено до площадката за хеликоптери имаше вкопан в земята резервоар за пет хиляди галона, а под навеса — най-необходимите инструменти за поправка на гуми и компресор за помпане. Край стената имаше специален рафт за водни ски и оборудване за лодки.
— На кого е всичко това? — попита Локхарт, след като двамата с Али изтикаха машината под навеса.
— Тук обичаше да си почива генералът от имперските ВВС Хасаин Ариани, всичко това е негово — отвърна Али и махна към окачените под покрива платна за делтапланер.