Локхарт тихо подсвирна. Ариани беше легендарният началник на иранските ВВС, който, според слуховете, бил доверено лице и дясна ръка на шаха, женен за една от сестрите му. Преди две години загина при полет с делтапланер.
— Тук ли загина? — попита Локхарт.
— Да — отвърна Али и махна към противоположния край на езерото. — Казват, че попаднал на въздушно течение и се размазал в онези скали.
— Казват? — погледна го изпитателно Локхарт. — Значи вие не вярвате в това?
— Не вярвам, разбира се. Всички пилоти знаят, че той беше убит.
— Минирали са делтапланера?
— Не зная — сви рамене Али. — Но той беше твърде добър пилот и още по-добър с делтапланера, за да позволи да го увлече някакво въздушно течение. Освен това беше много предпазлив и никога не би летял при лоши метеорологични условия.
Иранецът излезе на слънце. Локхарт го последва. Отдолу долитаха виковете на офицерите, сред тях се долавяха веселите писъци на децата на Валик.
— За излитане използваше скутер — продължи Али. — Слагаше си къси водни ски и се държеше за дълго въже, теглено от скутера. Когато скоростта ставаше достатъчна, откачаше ските и се вдигаше във въздуха, често на повече от петстотин метра височина. После правеше спираловидни кръгове и се приземяваше на сантиметри от онова мостче там…
— Толкова добър ли беше?
— Да. И именно затова го убиха… защото беше много добър във всичко!
— Кой го направи?
— Не зная. Ако знаех, той или те отдавна нямаше да са живи!
Локхарт забеляза възхищението на лицето на събеседника си.
— Вие го познавахте, така ли?
— Бях негов помощник… един от помощниците му в продължение на година. Никога в живота си не съм срещал по-прекрасен човек! Беше отличен генерал, отличен пилот, спортист, скиор, всичко! Ако беше жив, шахът никога не би попаднал в капана на чужденците и на онази хиена Джими Картър, никога не би напуснал страната! Иран нямаше да се сгромоляса в пропастта — той нямаше да позволи на генералите да извършат своето позорно предателство! — Лицето на Али Абаси се разкриви от гняв. — Ако беше жив, изобщо нямаше да говорим за предателство!
— Значи са го убили хората на Хомейни, така ли?
— Не, преди три години това беше невъзможно. По-скоро Туде, федаините или всеки друг фанатик, планирал отслабването и разединението на Иран. Той беше шиит, макар и със съвременни разбирания… — Али извърна потъмнялото си от мъка лице към Локхарт. — А може и някой от висшите ешелони на властта, страхуващ се от огромната му популярност…
Локхарт объркано премигна.
— Искате да кажете, че е възможно да е бил убит по нареждане на шаха?
— Не, това е изключено. Но генералът беше трън в очите на онези, които съветваха владетеля и подло го подвеждаха. Беше заплаха за всички британските интереси, тъй като подкрепяше премиера Мосадех в плановете му да национализира „Англо-ираниан Ойл“ и се обяви твърдо за четирикратното повишение на цените на петрола от ОПЕК. Беше настроен произраелски, макар и да не се обявяваше открито срещу арабите — а това означаваше заплаха за ООП и Ясер Арафат. Можеше да се приеме и като заплаха за американските интереси и интересите на Голямата седморка, тъй като не даваше пет пари за тях. Беше истински патриот! — Очите на Али странно блестяха. — Убийството е древно изкуство в Иран — прошепна той. — Нали Ибн-ал-Сабах е бил иранец?
— Извинявайте, но кой е Ибн-ал…
— Легендарният Планински старец… Хасан Ибн-ал-Сабах, религиозният лидер на измаилтяните, създал още през XI век специална група убийци, специализирана в отнемането живота на всички политически противници…
— Извинете, бях забравил. Нали той е бил приятел на Омар Хаям?
— Така е, според някои легенди. — Али тръсна глава и добави: — Ариани беше убит, но никой не знае от кого. Все още…
Двамата дръпнаха вратите на хангара.
— Сега какво ще правим? — попита Локхарт.
— Ще чакаме, после ще продължим пътуването си.
„В изгнание — мислено добави Али. — Няма значение, то ще бъде временно, а за разлика от бедния ни владетел аз зная къде отивам — в Щатите.“
Само родителите му знаеха, че той притежава американски паспорт. „Колко умен е бил татко“ — отново се удиви той. „Човек никога не може да предвиди Божиите дела, сине — каза му веднъж старецът. — Затова те съветвам да подадеш молба за американско гражданство, докато все още можеш да го сториш. Династиите идват и си отиват, остава единствено семейството. Шаховете се издигат и падат, спомни си какво е бил Реза, преди да се обяви за върховен владетел — обикновен авантюрист, син на неграмотни бедняци от Мазандаран!“