— Къде е съпругът ми, капитан Абаси?
— В къщата при останалите, ваше височество — отвърна Али. — Ще позволите ли да ви придружа?
— Бихте ли му предали да излезе навън?
Али не искаше да я оставя насаме с Локхарт, тъй като Валик и Селади крояха плановете си в нейно присъствие. Планове по отношение на бъдещия полет, разбира се. Съдбата на Локхарт обсъждаха по-късно.
— Не ми се иска да нарушавам спокойствието на генерала, ваше височество — отвърна той. — Затова ви моля да ме придружите.
— Моля ви да го повикате! — меко, но настоятелно повтори тя. Поведението й беше не по-малко повелително от това на генерала, макар и прикрито зад воала на любезност.
Али сви рамене и се отдалечи. Иншаллах! Децата започнаха да играят на криеница около навеса, а Ануш леко докосна ръката на Локхарт.
— Все още не съм ти благодарила, че ни спаси живота, Томи — тихо промълви тя.
Локхарт стреснато я погледна. За пръв път го наричаше по име, досега винаги беше „капитан Локхарт“ или „негово превъзходителство съпругът на Шаразад“.
— Радвам се, че успях да помогна — отвърна той.
— Зная, че двамата със стария Мак приехте да го сторите само заради децата и мен — продължи тя. — Не се учудвай, скъпи, аз познавам добре силата на мъжа си… а и слабостите му… — Очите й се замрежиха от сълзи. — Зная и какво означава всичко това за теб — ти излагаш на опасност не само своя живот, но и живота на Шаразад, бъдещето ви в Иран, а може би и бъдещето на цялата компания!
— Не, Шаразад не. Тя е в пълна безопасност. Баща й, негово превъзходителство Бакраван, ще се погрижи да я пази, докато се открие възможност тя да замине…
Очите му потънаха в кафявите топли очи на Ануш, той прочете това, което се криеше в тях, и сърцето му се преобърна.
— С цялото си сърце се моля всичко това да е вярно, Томи — промълви тя и избърса сълзите си. — Никога през живота си не съм била толкова тъжна… Това бягство, убитият войник в снега — всичко беше толкова страшно! Страх ме е и за всички роднини и приятели, които останаха в Иран. Повечето от тях положително ще бъдат съдени от моллите, тъй като винаги са били модерни и…
— Прогресивни — помогна й Локхарт. — Но никой в тази страна не може да бъде вече в безопасност, дори самият Хомейни!
— Така е, Томи — въздъхна тя. — Дано всичко по-скоро свърши! Зная колко обичаш Шаразад, колко трудно ще ти бъде да си далеч от нея и бебето…
— Какво? — зяпна смаяно той.
— Ох, забравих, че ти все още не знаеш нищо — тръсна глава тя и последните сълзи отлетяха от клепачите й. — Беше рано да ти се съобщава каквото и да било. Но Шаразад ми каза, че е сигурна — тя е бременна, Томи!
В душата на Локхарт се издигна вихрушка, той с мъка преглътна буцата, запълнила внезапно гърлото му. Опита се да каже нещо, но устните му безмълвно се разкривиха. В следващия миг беше готов да говори, но вратата зад гърба на Ануш се отвори и на полянката излязоха Валик и Селади, следвани на крачка от Али. И тримата бяха препасали пистолети. „Къщата сигурно е пълна с оръжие“ — помисли си Локхарт. Али отдаде чест и се отправи надолу към езерото, двете деца нададоха радостни писъци и се втурнаха към Валик. Той вдигна момиченцето, подхвърли го във въздуха и го постави обратно на земята после се обърна към жена си.
— Какво има, Ануш?
— Нали искаше точно по това време да бъда тук с децата? — припомни му с усмивка тя.
— Да, моля те да приготвиш за път Сетарем и Джалал. Скоро тръгваме. — Децата изтичаха в къщата, а Валик се обърна към Локхарт: — Готов ли е хеликоптерът, капитане?
— Да.
Валик отново погледна жена си.
— Моля те да се приготвиш, скъпа.
Тя се усмихна, но не помръдна от мястото си.
— Готова съм, трябва само да взема палтото си.
Приближиха се и останалите офицери. Няколко от тях носеха автомати.
Локхарт с мъка откъсна мислите си от Шаразад и радостното събитие.
— Какъв е планът? — попита той.
— След няколко минути отлитаме за Багдад — отвърна Валик.
— Мислех, че ще отидем в Кувейт — обади се Ануш.
— Променихме плановете си. Генерал Селади смята, че пътуването на юг е твърде опасно. — Очите на Валик не се отделяха от лицето на Локхарт. — Искам след десет минути да сме във въздуха!
— Бих ви посъветвал да изчакате до два часа през нощта…