— Тук можем да бъдем нападнати — хладно го прекъсна Селади. — Наблизо има военновъздушна база, от която всеки момент може да се появи патрул. Вие не разбирате от военни въпроси. Трябва веднага да отлетим за Багдад!
— Кувейт е по-безопасно място, но и в двата случая хеликоптерът ще бъде конфискуван, тъй като нямаме разрешение за напускане на Иран — каза Локхарт.
— Може би. А може и да се измъкнем — тихо отвърна Валик. — Малко бакшиш, някоя и друга връзка и всичко ще се оправи. — „Ти, нахалнико, вмъкнал се в семейството ми! — помисли си злобно той. — Ти и хеликоптерът ще бъдете бакшиша, който ще задоволи дори иракчаните! Защото не може да има спор, че си излетял без разрешение от Техеран и на практика си отвлякъл машината! Иракчаните ще разберат това и няма да ни сторят зло. С теб, хеликоптера и малко пара на ръка те няма да ни създават неприятности. Защото мразят Хомейни и се страхуват от него и неговия вариант на исляма!“
Забеляза, че Локхарт го наблюдава, и въпросително го погледна:
— Мисля, че изборът на Багдад е неправилен.
— Стига вече, тръгваме! — отсече генерал Селади.
Лицето на Локхарт се наля с кръв от грубостта му, останалите се размърдаха с неудобство.
— Несъмнено! — съгласи се Локхарт. — Можете да тръгнете в мига, в който машината и пилотът са готови. Летели ли сте някога сред тези планини?
— Не… Но 212 има възможност да преодолее височините и нашата цел е Багдад. Да тръгваме!
— Желая ви успех. Продължавам да държа на мнението си, че полетът до Кувейт ще бъде далеч по-безопасен, но и за него трябва да се изчака нощта. Разбира се, вие можете да постъпите както намерите за добре, но аз няма да летя с вас!
Мълчанието натежа от напрежение, лицето на Селади бавно започна да се налива с кръв.
— Подгответе се за полет, и то веднага! — изсъска той.
Локхарт се обърна към Валик.
— На път за Исфахан ви предупредих, че няма да прелетя последната част от пътуването. Али спокойно може да го стори, той е добре обучен пилот.
— Но нали и теб търсят не по-малко от нас? — смаян от глупостта му го погледна Валик. — Ще летиш с нас, разбира се!
— Няма! — поклати глава Локхарт. — Ще се оттегля веднага, защото зная, че нямате излишно време да ме превозите докъдето и да било. Али ще ви превози без проблеми, той е летял в този район и познава радарите. Моля да ми оставите една пушка и аз ще се добера до Бандар-е Делам. Съгласни ли сте?
Всички местеха очи от Валик към Локхарт, после от Локхарт към Селади. Мълчанието беше пълно.
Валик и Селади се замислиха, върху този нов и неочаквано възникнал проблем, после почти едновременно стигнаха до едно и също заключение: Иншаллах! След като Локхарт предпочита да остане в Иран, нека сам да си тегли последиците.
— Много добре — тихо проговори Валик. — Ще лети Али. — Усмихна се, тъй като уважаваше професионалните умения и познания на Локхарт, и побърза да каже: — Ние сме демократични хора, затова предлагам да гласуваме накъде да тръгнем — към Кувейт или към Ирак!
— Кувейт! — извика Ануш и повечето офицери се присъединиха към нея още преди Селади да успее да реагира.
„Отлично — помисли си Валик. — Позволих си да отстъпя, защото Селади твърди, че познава началника на полицията в Багдад и безпроблемното преминаване на него и моето семейство няма да струва повече от двайсет хиляди американски долара в брой — далеч по-малко от това, което бихме платили в Кувейт. А колко ще платят останалите, си е тяхна работа, надявам се, че си носят достатъчно пари или поне знаят бърз начин за тяхното набавяне…“
— Вие, разбира се, сте съгласен, нали, вуйчо? — попита той.
— Отлитаме за Кувейт. Благодаря ти, капитане… Би ли уведомил Али, че ще лети? Той отиде надолу към езерото.
— Разбира се, но първо ще си събера нещата. Ще ми оставите ли пушка?
— Естествено.
Локхарт се насочи към навеса и се скри от погледите им.
— Изтикайте хеликоптера и да се махаме! — заповяда Селади. Офицерите тръгнаха да изпълнят заповедта. Локхарт излезе, опря сака и планшета си до стената, после тръгна към брега да намери Али.
Валик усети погледа на жена си и се обърна:
— Какво има, Ануш?
— Какви са плановете за капитан Локхарт? — тихо попита тя, макар че наблизо нямаше никого.
— Нали го чу? Отказва да лети и предпочита да остане в Иран…