„Стой ниско, карай бавно и продължавай да се промъкваш на юг — заповяда си той, вече напълно уверен. — Така ще спестиш гориво и ще успееш да се доближиш до границата. А там вече — каквото сабя покаже! Никога няма да те хванат, ако използваш ума си. Скоро ще се мръкне и те няма да могат да те хванат на визуален контакт, имаш достатъчно опит да летиш по уреди до Кувейт. Но как ни откриха? Сякаш ни бяха чакали! Дали са ни уловили на радара още преди кацането ни в Дез Дам? Внимавай!!!“
Отпред изскочиха няколко дебели разклонени дървета, той рязко изви и почти докосна голия планински склон. После се насочи към поредното възвишение, преодоля го и отново се снижи, очите му по навик търсеха удобно място за кацане — просто така, за всеки случай. Беше съсредоточен, действуваше безпогрешно, машината му се подчиняваше с лекота. Минутите минаваха, всички уреди стояха стабилно в границите на нормалното, очите му внимателно следяха небето над тях. Нищо. Над следващата долина си позволи да набере малко височина, завъртя хеликоптера на 360 градуса и отново огледа хоризонта. Нищо.
„Спасени сме! Изгубиха ни! Хвала на Аллаха!“ — закрещя цялото му съзнание. Той пое дълбоко дъх и доволен от себе си, отново се насочи на юг. Едно възвишение, второ… След него започваше равнината. Двата изтребителя чакаха. И двата бяха Ф–14, американско производство.
26
Летище Техеран, офисът на С-Г: 5,48 следобед.
— … и нямате разрешение за кацане! — разнесе се остър глас от радиостанцията, примесен с пукането на статичното електричество.
Гавалан, Макайвър и Робърт Армстронг се струпаха около апарата и напрегнаха слух. Навън бавно се смрачаваше.
В репродуктора прозвуча металическият глас на Джон Хог от приближаващия се 125:
— Контролна кула Техеран, аз съм ETLL, същият от вчера… Имам разрешение от Киш за кацане и…
— ETLL, забранява ви се кацане! — прогърмя мрачният уплашен глас на дежурния диспечер и Макайвър изруга под нос.
— Повтарям: забранява ви се кацане! Всички граждански полети са отменени по заповед на имама! — Освен него се чуваха различни гласове, които възбудено бъбреха на фарси — доста микрофони бяха включени на тази честота. — Върнете се обратно!
— Повтарям, имаме разрешение за кацане от радара в Киш, той ни прехвърли на радара в Исфахан и оттам отново потвърдиха нашето разрешение. Да живее аятолах Хомейни и победата на исляма! Намирам се на четиридесет мили южно от контролен пункт Варамин, очаквам да ми се освободи писта 29-ляво. Моля потвърдете. Имате ли други самолети във въздуха?
За момент от кулата се разнесоха неразбрани крясъци на фарси, после отново прозвуча гласът на авиодиспечера:
— Няма други самолети, но вие не можете… — Английският с американски акцент рязко прекъсна и в ефира се появи раздразнен глас: — Няма кацане! Заповед техерански комитет! Киш не Техеран, Исфахан не Техеран! Вие бъдете арестувани, ако кацнете!
— ETLL — прозвуча в отговор безгрижният глас на Джон Хог. — Разбирам, че не желаете да кацнем и отхвърляте нашето разрешение. Това е грешка, която нарушава правилата за въздухоплаване, моля почакайте на тази честота! — Превключи на честотата на компанията и вече с друг, много по-напрегнат глас попита: — Главна квартира, ще пратите ли инструкции?
Макайвър превключи и проговори в микрофона:
— Триста и шейсет, изчакай. — Това означаваше да направят един кръг и да чакат отговор. Хвърли поглед към намръщения Гавалан. Армстронг беззвучно си подсвиркваше. — По-добре да го върнем. Ако кацне, може наистина да го арестуват и да конфискуват машината.
— С официално получено разрешение? — вдигна глава Гавалан. — Нали съобщи на кулата, че имаме писмо на английския посланик, одобрено от канцеларията на Базарган…
— Но не и от самия Базарган, сър — намеси се Армстронг. — А дори и да беше така, онези мръсници в кулата упражняват реалната власт. Бих предложил да… — Той млъкна и посочи през прозореца: — Вижте какво става!
По пистата за рулиране летяха два камиона и една кола с радиостанция, над която се поклащаше дълга антена. Камионите излязоха на писта 29 и спряха в средата й, от тях наскачаха Зелени Ленти и заеха позиция. Радиоколата продължи към тях.