— По дяволите! — промърмори Макайвър.
— Мислиш ли, че подслушват нашата честота, Мак?
— Положително, Анди.
Гавалан взе микрофона:
— Прекратете! — кратко нареди той, после добави: — Б, повторете Б.
— ETLL — отвърна Хог и превключи на честотата на кулата: — Техеран, изпълняваме молбата ви да анулираме разрешението си за кацане и официално молим за такова разрешение за утре по обед, тъй като превозваме резервни части по спешно искане на „Иран Ойл“. Повтарям: спешно искане! От Техеран ще вземем наши екипи, които заминават в отпуск и ще докараме смяната им.
— Джони както винаги прещраква бързо — усмихна се леко Макайвър и се извърна към Армстронг: — Вас ще…
— Останете на подслушване, ETLL — заглуши думите му диспечерът от кулата.
— Вас ще ви включим в списъка на пътниците веднага щом стане възможно, мистър Армстронг — повтори Макайвър. — Съжалявам, но днес нищо няма да стане. Какво да пиша вътре?
Армстронг откъсна поглед от приближаващата се кола:
— Бих предпочел да бъда консултант на компанията, който си заминава в отпуск… неплатен, разбира се — промърмори той и хвърли въпросителен поглед към Гавалан: — Какво означава „повторете Б“?
— Утре по същото време опитай пак.
— А ако получат официално разрешение?
— Значи тръгвате утре като специален консултант.
— Благодаря, да се надяваме, че утре ще стане. — Армстронг отново погледна приближаващата се кола и бързо добави: — Ще си бъдете ли у дома довечера около десет, мистър Гавалан? Бих могъл да прескоча, просто да си побъбрим…
— Разбира се, ще ви чакам. Срещали сме се и друг път, нали?
— Да. Ако не дойда до десет и четвърт, значи отлагаме за утре сутринта… Знаете какво е придвижването из града. Благодаря ви.
— Добре. Къде сме се срещали?
— В Хонконг — отвърна Робърт Армстронг, кимна любезно и излезе — висок и елегантен.
Видяха го как пресича хангара и отваря задната врата, където го чакаше колата му — сива, мръсна и очукана. Колата на Макайвър беше паркирана пред канцеларията.
— Сякаш и друг път е бил тук — замислено промълви Макайвър.
— Хонконг? Изобщо не си го спомням, а ти?
— Не — поклати глава Макайвър. — Ще питам Джени, тя има прекрасна памет за имена.
— Не съм сигурен, че харесвам или вярвам на тоя тъй наречен Робърт Армстронг, каквото и да разправя Толбът!
По обед бяха отскочили до посолството да разберат що за птица е този Армстронг.
— Много достоен човек — увери ги мазно Джордж Толбът. — Ще ви бъдем много задължени, ако го превозите и не задавате прекалено много въпроси…
Колата беше на стотина метра от сградата.
— Толбът крие планина от тайни — промърмори Макайвър. — За какво, според теб, ще иска да си „побъбри“ Армстронг?
— Вероятно да хвърли още малко прах в очите ни… Сигурно е разбрал, че сме се интересували в посолството за него. Странно, обикновено не забравям срещите си… Хонконг? Ще се сетя… Едно обаче ще ти кажа — той е изключително точен човек. Казах му в пет и той беше тук точно в пет, макар да изглеждаше като току-що излязъл от гората. — Очите на Гавалан дяволито проблеснаха под рунтавите вежди: — Май хич не държеше да се срещне с тези приятелчета от Революционния комитет, а? Защо ли?
Делегацията на комитета се състоеше от четирима души — двама въоръжени младежи, един молла и Саболир, вечно изпотения, вечно нервен служител от имиграционната служба.
— Добър вечер, господа — поздрави ги Макайвър и ноздрите му неволно потръпнаха от миризмата на спарена пот, която се разнесе наоколо. — Ще приемете ли по чаша чай?
— Не, не, благодаря — отвърна Саболир, все още много разтревожен, опитвайки се да прикрие тревогата си с арогантност. Настани се на най-добрия стол и добави: — Носим ви нови правила за работа!
— Така ли?
Макайвър имаше вземане-даване с него вече две години и го познаваше отлично. Беше му пробутвал по някоя и друга каса уиски, беше пълнил резервоара му, от време на време го превозваше с цялото му семейство до каспийското крайбрежие за сметка на компанията, която плащаше и престоя му там, веднъж беше уредил пътуването му до Дубай с една изключително красива млада жена, която беше вписана в списъка на пътниците като „ирански експерт“ по негово настояване.