— Какво можем да направим за вас?
За тяхна огромна изненада Саболир извади паспорта на Гавалан и първото им разрешително за кацане и ги постави на масата.
— Ето ви документите, надлежно одобрени и заверени — рече той с натежал от официалност глас. — Имамът заповяда незабавно възобновяване на всички операции. Ислямска република Иран функционира нормално и след три дни летището ще бъде отворено за всички полети по предварително утвърдения график. Вие можете да започнете работа както обикновено.
— И ще започнем да обучаваме пилоти за иранските ВВС? — попита Макайвър, стараейки се да прикрие тържеството в гласа си. Това беше един огромен и изключително доходен контракт за компанията.
— Предполагам, че… — поколеба се Саболир.
— Не — твърдо проговори моллата, после продължи на съвсем приличен английски: — Това ще бъде решено от имама или Революционния комитет. Ще се погрижа да получите ясен отговор, но засега няма да се занимавате с тази дейност. Всичко останало можете да започнете незабавно — доставка на резервни части, редовни полети за „Иран Ойл“ и „Иран Тимбър“ — с предварително обявени и одобрени полети, разбира се. Вдругиден всичко ще бъде наред.
— Отлично! — възкликна Гавалан, а Макайвър одобрително кимна.
— Смяната на екипите на петролните кладенци ще бъде задача, на която ще се дава предимство, тъй като производството на петрол трябва да се възобнови час по-скоро! — добави моллата. — Всеки вътрешен полет ще се придружава от един ислямски гвардеец.
— Само с предварително разрешение и при условие, че е навреме за полета — внимателно, но твърдо каза Макайвър, готов за неизбежния сблъсък. — Без оръжие, разбира се.
— Въоръжените ислямски гвардейци ще летят, за да ви пазят от отвличане, враговете на народа все още са твърде много! — остро отвърна моллата.
— Ще бъдем изключително доволни да си сътрудничим, ваше превъзходителство — намеси се спокойно Гавалан. — Но аз съм сигурен, че не желаете да поставяте под заплаха живота на хората и на цялата ислямска държава. Официално ви моля да предадете на имама нашето настояване по време на полетите да не се носи оръжие… очевидно вие сте влиятелен човек и имате непосредствен достъп до него… Междувременно всички наши самолети ще останат на земята до получаването на официално разрешение от страна на вашето и моето правителство.
— Не можете да направите това, полетите трябва да бъдат незабавно възобновени! — ядосано отвърна моллата.
— Предложете на имама и един компромисен вариант: вашите гвардейци задържат оръжието си, но капитанът прибира мунициите им, докато трае полетът. Съгласен ли сте?
Моллата се поколеба и Гавалан твърдо добави:
— Нали имамът издаде заповед за предаване на ВСИЧКИ оръжия?
— Да — кимна духовникът, после се реши: — Много добре, съгласен съм.
— Благодаря ви. Мак, подготви документа за подпис от Негово превъзходителство, така се урежда положението на нашите екипажи. Ще ни бъдат нужни и нови документи за полети, ваше превъзходителство, старите са от предишния режим и вече не вършат работа… Можем ли да разчитаме на личното ви разрешение и подкрепа? Вие очевидно сте високопоставен човек и добре знаете какво имам предвид… — Млъкна и загледа как моллата буквално пораства в собствените си очи от умело подхвърления комплимент.
Беше около тридесетгодишен мъж с мазна брада и парцаливи дрехи. От акцента му личеше, че някога е бил студент в Англия, вероятно един от хилядите ирански младежи, изпратени да следват в чужбина с шахска стипендия.
— Вярвам, че ще ни снабдите с нови документи веднага и така ще станем легитимни пред новия режим…
— Ние… ние ще издадем нови документи за всеки самолет поотделно — отвърна моллата, после отвори очуканото си куфарче и измъкна купчина бумаги. Сложи на очите си стари очила с голям диоптър, едното стъкло беше спукано. — На вас са поверени тринадесет хеликоптера 212 с иранска регистрация, седем 206 и четири „Алует“, пръснати из цялата страна и собственост на „Иран Хеликоптърс Къмпани“, нали така?
— Не съвсем — поклати глава Гавалан. — Всички те са собственост на компанията „С-Г Хеликоптърс“ със седалище в Абърдийн. ИХК е съвместно предприятие между нас и правителството на Иран, тя ще стане собственик на машините едва след като ги заплати.
Моллата се намръщи и приближи хартията до очите си.
— Но вие имате подписан договор, според който „Иран Хеликоптърс“ влиза във владение на самолетите, а тя е иранска компания…