— Вярно, но при определени финансови условия, също споменати в този договор.
— Имамът заяви, че всички наши дългове ще бъдат изплатени, така че няма от какво да се тревожите.
— Разбира се, но собствеността се прехвърля едва след реално извършено плащане — отвърна внимателно Гавалан, задавайки си въпроса дали този мазен тип може да издаде заповед за кацането на Хог. Ако успее да го убеди в това, ще може веднага да се върне в Лондон и може би ще има време да анулира договора с „ЕксТекс“ за лизинг на новите хеликоптери Х–63 още преди края на седмицата. Тръсна леко глава и добави: — Вече месеци наред ние извършваме плащания за сметка на ИХК за всички машини, които оперират тук, със съответните лихви, банкови разноски и…
— Ислямът забранява лихварството! — заяви твърдо моллата и двамата англичани стреснато го изгледаха. — Банките не могат да начисляват проценти, защото това е лихварство!
Гавалан хвърли кратък поглед на Макайвър, после отново насочи вниманието си към моллата:
— Но как тогава ще върви бизнесът? И във вътрешен, и в международен план?…
— Само според законите на исляма! — твърдо рече моллата, после гнусливо се навъси: — Коранът забранява лихварството, именно поради него Иран си има толкова неприятности… Банките са лихварски институции и няма да бъдат толерирани повече! А що се отнася до ИХК, според специална заповед на Ислямския революционен комитет всички съвместни предприятия се закриват до извършване на пълна ревизия в тях! — Моллата размаха хартиите в ръката си и извика: — Всички тези самолети са ирански, регистрирани са тук! — Очите му отново пробягаха по редовете: — Тук, на техеранското летище, вие имате три 212, четири 206 и един 47G4, нали така?
— Те са пръснати на различни места — внимателно отвърна Макайвър. — Тук, в Дошан Тапе и Галег Морги…
— Но всички са тук, в Техеран, нали?
Докато моллата разговаряше с Гавалан, Макайвър внимателно го наблюдаваше и се опитваше да прочете документите в ръката му. Най-отгоре беше списък на всичките им машини, копие от регистъра на контролната кула. Сърцето му се сви, като видя, че два от регистрационните номера бяха оградени с червено — ЕР-НВС–212 на Локхарт и EP-HFC–206 на Петикин.
— Един 212 сме дали назаем на Бандар-е Делам — отвърна той, решил да играе предпазливо. Вътре в себе си проклинаше Валик и горещо се молеше Том Локхарт действително да е в Бандар-е Делам или вече на път за дома. — Останалите са тук.
— Назаем? Това сигурно е ЕР-НВС, нали? — попита моллата, очевидно много доволен от себе си. В този момент го прекъсна гласът на диспечера в кулата:
— ETLL, молбата ви е отхвърлена. Свържете се с Исфахан на честота 118.3, всичко хубаво!
— Добре, правилно — кимна моллата.
Гавалан и Макайвър кипяха вътрешно. Саболир, който внимателно следеше разговора и отлично разбираше, че двамата се опитват да изиграят моллата, се сви на стола и внимателно избягваше погледите на присъстващите. Преди миг, когато моллата беше насочил вниманието си към документите, той хвърли крадешком поглед към Макайвър и окуражително му се усмихна, макар че вътрешно изгаряше от ужас да не би Мак да спомене някъде за услугите, които му беше оказвал. В едно от сутрешните предавания на радиото говорителят на Ислямския революционен комитет призова всички лоялни граждани да заклеймят онези, които са извършили престъпления „срещу исляма“.
По-късно през деня бяха арестувани трима от колегите му и цялото летище изтръпна от ужас. Ислямските гвардейци не си направиха труда да обяснят причините за ареста, просто грабнаха хората и ги закараха в затвора Каср, използуван доскоро от зловещата шахска тайна полиция САВАК. Според бързо разпространяващите се слухове до обед там били екзекутирани над петдесет „врагове на Исляма“, осъдени по бързата процедура. Един от тримата арестувани беше негов подчинен — същият, който беше приел десетте хиляди риала и трите туби с бензин от склада на Макайвър вчера. Човекът задържа едната от тубите, Саболир си отнесе другите две вкъщи. „Господи, дано не се сетят да претърсят къщата ми“ — помоли се той.
В репродуктора се разнесе металическият глас на Джони Хог:
— ETLL, благодаря. Да живее революцията и всичко хубаво. — После превключи на честотата на компанията и напрегнато добави: — Моля за потвърждение!
Макайвър се пресегна и включи микрофона: