Вратата рязко се отвори и в стаята влетя емир Пакнури.
— Яред, ще ме арестуват! — извика той. Лицето му бе обляно в сълзи.
— Кой? Кой ще те арестува и за какво? — заломоти Бакраван. Обичайното спокойствие изчезна от лицето му. Коридорът вече беше изпълнен от лицата на изплашени помощници, момчета за поръчки и управители.
— За… престъпления против исляма! — открито проплака Пакнури.
— Сигурно има някаква грешка! Това е невъзможно!
— Да, невъзможно е, но те… те дойдоха у дома ми със заповед… преди половин час…
— Кой? Дай ми имената им и ще им дам да разберат! Кой дойде?
— Казах ти! Гвардията, Революционната гвардия, Зелените ленти… Да, те, разбира се — изпъшка Пакнури и продължи, без да осъзнава внезапно настъпилото мълчание. Али Киа пребледня. Някой промърмори: „Бог да ни пази!“ — Преди около половин час с името ми, написано на къс хартия… моето име, Пакнури, предводител на лигата на златарите, дето съм дал милиони риали… те дойдоха в дома ми да ме обвиняват, но слугите… жена ми и аз бяхме там и аз… в името на Бога и пророка, Яред — извика той и падна на колене, — не съм извършил никакви престъпления! Аз съм старши на пазара, аз дадох милиони… — Изведнъж той забеляза Али Киа и спря. — Киа, Али Киа, ваше превъзходителство, вие добре знаете какво съм направил, за да помогна на революцията.
— Разбира се. — Киа беше пребледнял, сърцето му биеше силно. — Сигурно има някаква грешка. — Той познаваше Пакнури, първия съпруг на Шаразад, като търговец с голямо влияние и високоуважаван гражданин. — Сто на сто има грешка!
— Разбира се, че има грешка! — Бакраван прегърна нещастника и се опита да го успокои. — Донесете веднага пресен чай! — заповяда той.
— Уиски. Моля те, имаш ли уиски? — промълви Пакнури. — След това ще пия чай, а сега предпочитам уиски.
— Нямам уиски, бедни приятелю, но, разбира се, има водка. — Тя пристигна незабавно. Пакнури пресуши чашата и леко хлъцна. Отказа втора. След една-две минути се поуспокои и отново започна да разказва какво се беше случило. Първото, по което разбрал, че нещо не е наред, били високите гласове в коридора на къщата му — истински дворец, който се намираше точно до пазара. Той бил на горния етаж с жена си и се приготвял за вечеря.
— Водачът на гвардейците — те бяха петима — размахваше този къс хартия и настояваше да ме види. Разбира се, слугите не биха посмели да ме безпокоят или да пуснат такава маймуна вътре, затова главният ми слуга им казал, че ще види дали съм вкъщи и се качи горе. Документът бил подписан от някой си Увари, от името на Революционния комитет — в името на Бога, кои са те? Кой е този Увари? Чувал ли си някога за този човек, Яред?
— Доста разпространено име — предпазливо рече Бакраван, следвайки иранския обичай винаги да имаш готов отговор за нещо, което не знаеш. — Ти чувал ли си за него, благородни Али?
— Както казваш, името е разпространено. Този човек спомена ли за някой друг, уважаеми Пакнури?
— Може и да е споменал. Бог да ни пази! Но кои са те — този Революционен комитет? Али Киа, сигурен ли си, че не знаеш?
— Много имена се споменават — важно каза Киа.
Мъчеше се да скрие безпокойството си. Както и всеки друг в правителството или извън него, той мислеше с отвращение: „Нямам никаква информация за истинския състав на този Революционен комитет или за това, кога и къде се събира. Знам само, че се е появил на бял свят в момента, когато Хомейни се върна в Иран — едва преди две седмици — и от вчера, когато Бахтияр избяга и се укрива, комитетът действува, като че сам е законът, управлява от името на Хомейни и с неговия авторитет, главоломно назначава нови съдии, повечето от тях без никакво правно образование, организира арести, революционни съдилища и незабавни екзекуции, абсолютно извън нормалния закон и юриспруденция — и срещу нашата конституция! Дано къщите им изгорят и те да отидат в ада, както заслужават!“
— Тази сутрин приятелят ми Мехди… — продължи той с поверителен тон, после спря и като се престори, че едва сега забелязва прислугата, която беше изпълнила коридора, властно махна с ръка, за да ги освободи. Когато вратата неохотно се затвори, той понижи глас и разказа слуха, като че ли това бяха някакви тайни сведения. — Тази сутрин със или без благословия, той отишъл при аятолаха и заплашил да се оттегли, ако Революционният комитет не престане да заобикаля него и неговия авторитет и по този начин за пръв път ги поставил на мястото им.