— Да, Бог е велик. Но ти, лихварино Бакраван, молиш ли се ти пет пъти на ден, както повелява пророкът?
— Разбира се, разбира се. — Бакраван чу гласа си сякаш някъде отдалеч. Знаеше, че тази лъжа не го вкарва в грях заради такията — скриването, разрешението на Пророка всеки мюсюлманин да може да излъже, ако чувствува, че животът му е застрашен.
— Добре. Мълчи и потърпи. По-късно ще се занимая и с тебе. — Нови тръпки го побиха, когато видя, че младежът пак насочва вниманието си към Пакнури.
— По заповед на Революционния комитет и Алиаллах Увари: скъпернико Пакнури, трябва да отговаряш за престъпления против Бога.
Устните на Пакнури замърдаха.
— Аз… аз… вие не можете… има… — Гласът му заглъхна. В ъгълчетата на устата му изби пяна. Всички го гледаха — Зелените ленти с безразличие, останалите — с ужас.
Али Киа прочисти гърлото си.
— Сега слушайте, може би е по-добре да оставите това за утре — започна той, като се опитваше да придаде важност на гласа си. — Емир Пакнури очевидно е разстроен от греш…
— Кой сте вие? — Очите на водача се впиха в него, както преди в Пакнури и Бакраван. — Е?
— Аз съм заместник-министър Али Киа — отговори Али, като издържа храбро погледа му — от Министерството на финансите, член на кабинета на министър-председателя Базарган, и ви предлагам да почакате до…
— В името на Бога вие, вашето Министерство на финансите, вашият кабинет, вашият Базарган нямат нищо общо с мен и с нас. Ние се подчиняваме на моллата Увари, който изпълнява заповедите на Комитета, който пък се подчинява на имама, а над него стои само Бог. — Мъжът разсеяно се почеса и отново насочи вниманието си към Пакнури.
— Хайде, тръгвай — нареди му той, все още с кротък глас. — Или ще заповядам да те извлекат насила.
Пакнури изстена и се свлече на земята. Остана да лежи неподвижен. Другите гледаха безпомощно, някой промърмори: „Такава е Божията воля“, а момчето за поръчки захълца.
— Тихо, момче — каза спокойно Юсуф. — Мъртъв ли е?
Един от мъжете излезе напред и клекна над Пакнури.
— Не. Иншаллах.
— Иншаллах. Хасан, вдигни го, потопи му главата във вода и ако не се свести, ще трябва да го носим.
— Не — храбро се намеси Бакраван, — не, той трябва да остане тук, лошо му е и…
— Ти глух ли си, старче?
В гласа на Юсуф се появи остра нотка. Стаята се изпълни с напрежение. Малкото момче пъхна юмрука си в устата, за да не заплаче. Юсуф задържа поглед върху Бакраван, а мъжът, когото нарекоха Хасан, широкоплещест и силен, с лекота вдигна Пакнури и излезе от магазина на улицата.
— Бог пожела така — изрече водачът, вперил поглед в Бакраван. — Е, какво има още?
— Бихте ли ми казали, моля… къде ще го отведете?
— В затвора, разбира се. Къде другаде?
— В кой… кой затвор?
Един от другите мъже се разсмя.
— Какво значение има в кой затвор?
В стаята стана задушно и тя заприлича на клетка.
— Бих искал да знам, ваше превъзходителство — отвърна Бакраван. Гласът му беше приветлив, опитваше се да прикрие омразата. — Моля да ми отговорите.
— В Евин. — Това беше най-печално известният от затворите в Техеран. Юсуф, водачът, усети нов прилив на страх в стаята. „Сигурно всички са виновни, щом толкова се страхуват“ — помисли той. Погледна по-малкия си брат. — Дай ми документа.
Брат му едва ли беше на повече от петнадесет години, бе мърляв и кашляше лошо. Той извади няколко хартийки и ги прерови. Намери онази, която търсеше.
— Ето го, Юсуф.
— Сигурен ли си, че е този?
— Да. — Младежът посочи с дебелия си пръст името. Бавно, буква по буква, той го произнесе: — Яред Бакраван.
„Бог да ни пази“ — промълви някой. В пълната тишина, която настана, Юсуф взе документа и го протегна на лихваря. Другите гледаха слисани.
Старецът го взе с треперещи пръсти. Дишаше тежко. За момент не можа да съсредоточи погледа си. После успя да прочете: „Яред Бакраван от Техеранския пазар, по заповед на Революционния комитет и Алиаллах Увари вие се призовавате пред Революционния трибунал в затвора Евин веднага след първата молитва, за да отговорите на въпросите.“ Документът беше подписан с неграмотен почерк: „Алиаллах“.
— Какви въпроси? — попита безизразно старият лихвар.
Водачът метна карабината си през рамо и стана.