— Защото никой иранец или читателя на Светата книга не би дошъл тук нито през деня, нито през нощта… Това може да стори само пълен глупак!
С периферното си зрение Ерики долови, че някой застава между него и светлината на свещта и вдигна ножа си.
— Ракоци?
— Това ли е името на мъжа, когото търсиш?
— Да… Той е тук, нали?
— Не.
— Не ти вярвам, който и да си!
Мълчание, последвано от дълбока въздишка.
— Добре, както е рекъл Бог. — После нещо на фарси, което Ерики не разбра.
В тишината се разнесе драскане на многобройни кибрити, пламнаха свещи и малки кандила. Ерики зина от изумление. Оказа се, че е застанал в средата на висока пещера с многобройни подпорни колони, сред които се валяха увити в парцали човешки тела. Стотици мъже и жени, по-скоро отвратителни остатъци от човешки същества, проснати на мръсни сламени рогозки или направо на пода. Към него се блещеха очи, почти изхвръкнали от кухините си, зееха страшни рани, размахваха се остатъци от крайници. Почти до краката му мърдаше някакъв полуразкапан старец и той уплашено отскочи настрана.
— Ние сме прокажени — проговори старецът, облегнат на близката колона. Приличаше на дрипав вързоп. Мръсен парцал прикриваше очите му, но въпреки това си личеше, че от лицето му не е останало нищо, освен две тънки устни. — Всички тук сме прокажени — повтори той и размаха остатъка от ръката си: — Да виждаш сред нас твоя човек?
— Не… Извинете ме — едва успя да промълви Ерики.
— Да те извиним ли? — засмя се страшният старец. — Всичко е в ръцете на Бога, всичко!
Ерики отчаяно искаше да се обърне и да избяга, но краката му бяха като вкопани в каменния под. Някой наблизо се прокашля — призрачен, страховит звук. Устата му неволно се разтвори и той запита:
— Кой си ти?
— Някога бях учител по английски, но сега съм омърсен, един от живите трупове… Така е пожелал Аллах… А ти си върви и благодари на своя Бог за милостта му!
Зашеметен, Ерики забеляза как остатъкът от ръката на стареца леко се поклаща и светлината в дупката започва да намалява. Разнесе се лек шепот и прокажените започнаха да гасят свещите, множество опулени очи без клепачи продължаваха да проблясват насреща му.
Озовал се на чист въздух, той с усилие на волята се удържа да не хукне. Чувствуваше се мръсен, обзе го желание веднага да захвърли всички дрехи и да скочи във ваната. А после да се търка, да се търка с четка и сапун, да се търка до кръв!
— Стига! — промърмори на себе си той. — Няма от какво да се страхуваш!
Сряда
14 февруари 1979 г.
27
Затворът Евин: 6,29 сутринта.
Затворът беше като всеки друг модерен затвор — мрачен, с високи стени.
Днес разсъмването беше доста особено, виделината на хоризонта — странно червена. Небето беше чисто и безоблачно, обещаващо хубав ден за пръв път от седмици насам, въпреки щипещия студ. Нямаше смог, въздухът беше кристалночист и прозрачен. Лек ветрец отвяваше встрани пушека на все още димящите развалини на коли и улични барикади, останали след снощните сражения между вече поелите законната власт Зелени ленти и попадналите извън закона лоялисти и левичари, обединили се с подозрителни бивши полицаи и военни. Освен тези развалини димяха и хилядите комини на техеранските жилища.
Малцината пешеходци боязливо извръщаха очи от тежката метална порта, разкривена и изтръгната от пантите си, ускоряваха крачка и бързаха да се отдалечат от погледите на Зелените ленти, които се мотаеха край нея. Уличното движение беше слабо. Поредният камион намали и спря пред портала за проверка. Каросерията му беше пълна със затворници и охрана. Временната бариера се вдигна и бързо се спусна отново, зад стените проехтя пушечен залп. Зелените ленти на пост край стените се протягаха и прозяваха.
С изгрева на слънцето се чуха и протяжните призиви на мюезините от минаретата, записани на касета и многократно усилени от високоговорителите. Стигнали до ушите на правоверните, те предизвикваха незабавна реакция — мъжете спираха, прекратяваха всякаква дейност и се обръщаха с лице към Мека за първата сутрешна молитва.
Яред Бакраван нареди да отбият встрани. Колата спря, пътниците й, включително шофьорът, слязоха и коленичиха. През по-голямата част от нощта Бакраван беше пътувал, тъй като искаше да стигне час по-скоро до своите влиятелни приятели и поддръжници. Новината за незаконното арестуване на Пакнури и неговия насилствен разпит бързо обиколи пазара. Всички изпаднаха в гняв, но не се намери никой, който да поведе хилядите търговци на протестна демонстрация. Яред получи много разнообразни съвети — да протестира лично пред Хомейни и министър-председателя Базарган, да не се явява в съда, да се яви, но да откаже да отговаря, да се яви и да отговаря на всички въпроси. Същевременно никой не прояви желание да го придружи, дори неговият най-близък приятел, един от най-известните адвокати на Техеран, който се кълнеше, че ще се изправи пред Върховния съд да го защитава в мига, в който това бъде необходимо. Затова той потегли на път само с жена си, сина си и трите си дъщери, които в момента се молеха на своите килимчета зад гърба му.