Чиновникът пое документите на Бакраван и небрежно махна с ръка.
— Сядай някъде, ще те повикат.
— Добър ден, ваше превъзходителство — любезно поздрави Бакраван, шокиран от грубостта му. — Кога ще стане това? Казаха ми да се явя рано сут…
— Когато Аллах пожелае! — отпрати го с нетърпелив жест чиновникът. — Ще те повикат!
— Но аз съм Яред Бакраван, представител на…
— Мога да чета, ага! — още по-грубо го прекъсна чиновникът. — Ще те повикат, когато имат нужда от теб! Иран вече е ислямска държава и законът за всички е един, независимо кой е богат и кой беден!
В следващия миг Бакраван беше избутан встрани от гишето от новопристигналите. С разтреперани от гняв крака той се обърна към чакалнята. В ъгъла някакъв мъж пикаеше в отдавна преливаща кофа, урината течеше по пода. Няколко души леко му кимнаха. Помещението непоносимо вонеше. Сърцето лудо блъскаше в гърдите му, мъжете на пейката пред него се сбутаха и му направиха място.
— Бог да ви благослови, ваши благородия — промърмори той и с благодарност се отпусна на твърдата дъска.
— Теб също, ага — отвърна един от тях. — Обвиняем ли си?
— Не, извикаха ме като свидетел — стреснато го погледна той.
— Свидетел пред съда на молла Увари?
— Да, ваше превъзходителство, точно така. Кой е той?
— Съдия… — промърмори мъжът, слаб и посивял, на около петдесет години, с изпито сбръчкано лице. — Революционен съдия. Никой не знае какво става, никой не знае защо е повикан, никой не познава този Увари… Знаем само, че е назначен лично от аятолаха и съди от негово име…
Бакраван надникна в очите на мъжа и видя неприкрит ужас.
— Ваше превъзходителство също ли е свидетел? — попита той, усещайки как нервите му се опъват до крайност.
— Да — кимна мъжът. — Само не мога да разбера за какво им е потрябвал един обикновен управител на пощенски клон като мен.
— Пощата е нещо изключително важно за всяко управление, вероятно имат нужда от съветите ви… Как мислите, дълго ли ще ни карат да чакаме?
— Иншаллах — отвърна мъжът. — Извикаха ме вчера след четвъртата молитва и оттогава чакам. Не ме пуснаха да се прибера у дома през нощта, казаха, че трябва да чакаме да ни повикат… — Пръстът му се насочи към кофата в ъгъла: — Това е единствената тоалетна… нощта беше ужасна… През цялото време… през цялото време стреляха… Според слуховете са били разстреляни още трима генерали и десетина офицери от САВАК…
— Петдесет-шестдесет — поправи го мъжът от другата страна на Бакраван, бавно излязъл от вцепенението си. — Ако не и повече… Затворът е претъпкан с хора, като дървеници в бедняшки сламеник. Преди два дни Зелените ленти разбиха портала, обезоръжиха стражата, пуснаха престъпниците навън и започнаха да пълнят килиите с местни граждани… — Гласът му се снижи до едва доловим шепот: — Тук има много повече хора, отколкото по времето на шаха, Аллах да го накаже, че ни изостави!… А Зелените ленти продължават да мъкнат хора, повечето почтени правоверни граждани… Смесват ги с разни федаини, с хора на Туде и друга паплач… — Гласът му се снижи още повече, Яред виждаше само бялото на очите му: — Казват, че новата власт с охота прибягва до мъчения… Щом сте тук, ще останете Бог знае докога, ваше превъзходителство… Храната е отвратителна, аз имам язва, но онова куче чиновникът не иска дори да чуе, че трябва да съм на постоянна диета…
В другия край на помещението настана блъсканица, вратата рязко отскочи и вътре нахлуха половин дузина Зелени ленти, които започнаха да си пробиват път сред тълпата с прикладите на пушките си. Зад тях се появи човек в офицерска униформа, заобиколен от още пазачи. Ръцете му бяха вързани отзад, но главата му беше гордо вдигната. Униформата му беше разкъсана и мръсна, от якичката му висяха полуоткъснати еполети на полковник. Бакраван зина от изумление, познал полковник Пешади, командир на военновъздушната база в Ковис, негов братовчед.
Повечето от чакащите също го познаха — Пешади беше изключително популярен след победоносното иранско нахлуване в Южен Оман преди няколко години, където разби комунистическите войски на Южен Йемен, като поведе лично танковия си батальон.
— Това не е ли героят от Дофар? — попита някой слисано.