— Да, той е…
— Бог да ни закриля! Щом и него са арестували…
Един от пазачите нетърпеливо блъсна Пешади в гърба, подтиквайки го да върви по-бързо. Полковникът рязко се извърна назад въпреки белезниците.
— Кучи син! — изруга той. — Не мога да ходя по-бързо, Господ да те убие!
Пазачът го изруга и рязко заби приклада в корема му. Полковникът изгуби равновесие и се строполи на пода, но и оттам продължаваше да ругае. Не млъкна и когато двама го вдигнаха под мишниците и го затътриха към празното пространство между високите стени в западната част на затвора. Ругаеше тях, Хомейни и фалшивите молли, въпреки че знаеше какво го очаква.
— Да живее шахът! — извика той и се изправи пред стената. — Няма друг Бог, освен… — Автоматен откос прекъсна последните му думи.
В чакалнята стана тихо, някой в ъгъла едва чуто ридаеше, един старец повърна. Бакраван не можеше да повярва на очите си, имаше чувството, че сънува ужасен кошмар. Вонящият въздух беше леден, но той се потеше и не можеше да си поеме дъх. „Умирам ли?“ — безпомощно се запита той и дръпна яката на ризата си. Някой леко докосна ръката му и той отвори очи. В първия момент не можа да разбере къде се намира, после видя лицето на дребничкия си съсед, сетивата му установиха, че е проснат на пода.
— Добре ли сте? — попита го човечецът.
— Да, да, мисля, че съм добре — тихо отвърна той.
— Припаднахте, ваше превъзходителство…
Ръце на хората около него му помогнаха да се изправи, той смотолеви някакви благодарности. Усещаше тялото си тежко като олово, очите му не виждаха нищо, сетивата му бяха притъпени.
— Слушайте — говореше човекът с язвата. — Това, което става тук, е повторение на Френската революция с гилотината и всичко останало… Само не мога да разбера как стана така, че на върха е Хомейни, а въпреки това стават такива ужаси!
— Той нищо не знае — поклати глава дребничкият човек. — Невъзможно е да знае и да позволява всичко това — той е свят човек, най-образованият аятолах!
Умората се спусна като плътна пелена над главата на Яред, той се облегна на стената и се предаде. Събуди го грубо разтърсване.
— Ставай, Бакраван! Викат те!
— Да, да — промърмори объркано той и с мъка се изправи. В лицето на гвардееца разпозна Юсуф, водачът на Зелените ленти, който го намери вчера на пазара. Запрепъва се след него, напусна претъпканата чакалня и излезе в коридора. Тук беше също така студено, от двете страни бяха наредени врати с шпионки, край тях стояха надзиратели с тежки студени погледи.
— Къде… Къде ме водите? — попита Бакраван.
— Спести си дъха, ще ти потрябва — отвърна през рамо Юсуф, после спря пред една врата, отвори я и го тикна вътре. Помещението беше тясно и претъпкано с хора. В центъра, зад гола дървена маса, седяха един молла и четирима младежи, пред тях имаше някакви хартии и дебел том на Корана. През малкото зарешетено прозорче под тавана проникваше весел слънчев лъч, под него се бяха облегнали въоръжени бунтовници.
— Яред Бакраван, търговец и лихвар — представи го Юсуф.
Моллата вдигна глава от списъка, който проучваше.
— А, Бакраван… Салаам.
— Салаам, ваше превъзходителство — колебливо отвърна Бакраван. Моллата беше около четиридесетгодишен, с черна брада и тъмни очи. Тюрбанът му беше снежнобял, робата — тъмнокафява и нова. Младежите от двете му страни бяха около двадесетгодишни, брадясали и зле облечени, пушките стърчаха зад столовете им. — С какво мога да ви бъда полезен? — попита той, опитвайки се да запази спокойствие.
— Аз съм Алиаллах Увари, назначен за съдия от Революционния комитет, тези мъже тук също са съдии. Този съд действува според Божиите закони и Светата книга. — Моллата говореше рязко, акцентът му издаваше казвински произход. — Познаваш ли Пакнури, известен с прозвището „Скъперника“?
— Да, ваше превъзходителство, но ако позволите… според конституцията и стария търговски закон…
— По-добре отговаряй само на въпросите! — рязко го прекъсна един от младежите, — нямаме време да слушаме речи! Познаваш ли го, или не?
— Да, да разбира се…
— Ваше превъзходителство Увари — обади се от вратата Юсуф. — Кого ще заповядате да доведа след този?
— Пакнури, после… — Моллата хвърли поглед на списъка пред себе си. — … после полицейски сержант Юфруди.
— Това куче беше осъдено от другия революционен трибунал снощи, а тази сутрин го разстреляха — обади се един от заседателите.